Катлийн Удиуиз - Вълкът и гълъбицата

Охранявани от група нормани, част от крепостните на Крейгън пристигаха да погребат мъртвите. Айслин с учудване забеляза между тях Керуик, който безсилно се мъкнеше зад едър викинг на кон. Понечи да изтича при него, самозабравила се от радост да го види жив.

Ала Майда я улови за края на дрехата.

— Ония ще го убият — двамата, дето се карат за теб.

Айслин веднага проумя мъдростта на думите й и с благодарност стисна ръката на майка си. Заповяда си да стои спокойно и зачака приближаването на годеника си. Когато пазачите се опитаха да разяснят на крепостите какво се иска от тях, отначало не можаха да се разберат. Айслин с учудване забеляза, че Керуик се крие между хората си. Самата тя го беше научила да говори френски и той се прояви като усърден ученик. Най-после селяните проумяха заповедта и се заеха да погребват мъртвите. Само Керуик продължаваше да стои като замаян. Страшната гледка сякаш го парализираше. Внезапно изтича настрана и започна да повръща. Хората на Вулфгар избухнаха в луд смях. Айслин ги прокле наум и се опита отдалеч да вдъхне кураж на годеника си, защото знаеше какви неща бе преживял в тази проклета война. Въпреки това много й се искаше да беше вдигнал гордо глава и да беше се опълчил срещу нашествениците с твърдост и достойнство. Не биваше да допуска да му се подиграват.

Обърна се и изтича към замъка. Сведе глава и без да обръща внимание на мъжете наоколо, забърза напред. Налетя право в обятията на Вулфгар.

Рицарят беше свалил желязната ризница и стоеше край Рейнър, Вашел и викинга, който беше довел Керуик и останалите, облечен само в кожен жакет.

Задържа я до гърдите си, колкото и да се мъчеше тя да се освободи.

— Кажете, красавице, може би сте нетърпелива да попаднете в топлото ми легло, затова тичате като сляпа? — проговори с подигравателно вдигнати вежди той. Викингът избухна в смях, но физиономията на Рейнър помръкна. Очите му святкаха от ревност и омраза. Айслин загуби самообладание. Не можеше да понесе и това унижение. Гордостта припламна в душата й, ръката й замахна и с все сила зашлеви белязаната буза на норманина.

Мъжете наоколо затаиха дъх. Всички очакваха тежкият юмрук на Вулфгар да повали на пода безсрамната англичанка. Много добре знаеха как се отнася с жените. Никога не се интересуваше особено от тях. Младите момичета потръпваха от страх пред мрачната му физиономия. А сега тази жалка робиня се беше осмелила да го удари, въпреки че с това рискуваше живота си!

Краткият миг, в който Вулфгар я изгледа учудено, беше достатъчен на Айслин да възвърне самообладанието си. С него се върна и страхът. Виолетовите и сивите очи се гледаха втренчено. Младата жена беше смаяна от постъпката си и изплашена до смърт.

Без предупреждение ръцете на Вулфгар се сключиха като робски вериги около раменете й и я претеглиха в мощната му прегръдка. Айслин имаше чувството, че я притискат към каменна статуя. Стонът й веднага заглъхна, задушен от твърдите устни, които се впиха в нейните. Мъжете подкрепиха Вулфгар с високи крясъци. Само Рейнър не изглеждаше доволен от разиграващата се сцена. Стоеше на крачка от тях с потъмняло от гняв лице и стиснати юмруци и едва се сдържаше да не ги откъсне един от друг.

Ръката на Вулфгар се плъзна по тила й и я принуди да приближи лице до неговото. Устните му притискаха нейните, жадни и търсещи. Сърцето му биеше плътно до гърдите й, коравото му тяло заплашваше да завладее без остатък нейното. Докато едната ръка стискаше тила й, другата безмилостно обгръщаше тънката талия.

Някъде в най-тъмните, неизвестни дълбини на душата й проблесна ярка искра, издигна се към повърхността и обхвана цялото й тяло. Огнена вихрушка стопи съпротивата и изтръгна от сърцето й непознати досега усещания. Цялото й същество се преизпълни с близостта на чуждото тяло, с дъха му, с допира на неговата кожа. Всяка отделна нервна клетка бе обхваната от топла възбуда и Айслин се предаде. Ръцете й по своя воля се увиха около врата му. Стопи се и последното късче от ледената сдържаност. Вече нямаше значение, че този човек е враг, нито пък че хората му ги наблюдаваха и с весели викове изразяваха одобрението си. Двамата бяха сами в света.

Керуик никога не беше я възпламенявал с целувките си. Докосванията му не успяха да запалят огъня в тялото й, да я накарат да изпита желание за по-голяма близост, нетърпение да му принадлежи изцяло. Сега обаче, обхваната в безмилостния обръч на две нормански ръце, Айслин се самозабрави. Отговори на целувката му със страст, която смяташе, че й е напълно чужда.