Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

Сериозните решения, които трябваше да вземе в най-скоро време, изведнъж изникнаха в съзнанието на Сарина и тя нервно закрачи из стаята, като се опитваше да изясни сегашното си положение. Наистина имаше един жив роднина — чичо й в Чарлстън. Заклет ерген, той предпочиташе книгите пред брака и семейството. Тя обаче не се съмняваше, че би я приел с отворени обятия. Още преди заминаването й той я даряваше с любовта и загрижеността на роден баща, който желае да направи от дъщеря си истинска лейди. Всъщност никога не би й позволил да се премести, ако не бе убеден в предимствата на възпитанието, което можеше да й даде старата дама. Прие със сълзи на очи заминаването й за Англия, където Сарина щеше да учи езици, рисуване, въобще всичко, което една изискана жена трябва да знае, за да се превърне в член на изтънченото общество. Колкото и далеч да бе, Стърлинг Кендал бе единственият й роднина.

Поне за известно време Сарина нямаше нужда да се тревожи за пари. Това бе донякъде успокоително. Със средствата, спечелени от продадените картини, тя можеше да живее спокойно, докато работи над новите си творби. В Чарлстън живееха доста богати търговци и едри земевладелци, голяма част от които бяха и истински ценители на изкуството. И все пак не бе сигурно, че ще бъдат очаровани от работите на едно толкова младо и никому неизвестно момиче. Тя добре съзнаваше, че за да има успех, първо трябва да намери търговец, съгласен да продава картините й, без да разбулва мистиката около името на автора им. С парите, които бе спечелила досега, Сарина вярваше, че няма да е трудно да убеди някой предприемчив галерист да се заеме с тази задача.

Младото момиче се сепна, озовавайки се лице в лице с отражението си в голямото позлатено огледало, което висеше в коридора. Добре облечена, с дългите, разпуснати по раменете й коси, тя приличаше на прекрасна русокоса млада циганка.

С грациозно приведена на една страна глава, подчертаваща лебедовата й шия, Сарина критично огледа отражението си. Чудеше се дали чичо й ще я намери много променена след петте години отсъствие. Когато отплава за Англия, тя бе просто едно слабичко и притеснено от височината си момиченце. Същото това момиченце сега бе вече стройна млада дама, все още по-висока от много свои връстнички. Тънката фигура подчертаваше вече развитите й женски форми. Тя дори бе успяла да привлече вниманието на немалко млади господа, който разпитваха деликатно Лидия за нея и за това кога ще излиза. Заради недохранването напоследък бадемовите й очи изглеждаха огромни под дългите извити мигли. Скулите й бяха високи, с малки нежни трапчинки. Носът й бе прав, тънък и сравнително приятен от тази перспектива. Ала в меките й устни не бе останала и капка кръв и сега те не се усмихваха.

С изключение на бялата дантела, с която завършваше роклята й около врата и китките, тя бе облечена изцяло в черно. Модният къс кадифен корсаж, бе украсен с малки реснички над гърдите. Ръкавите й, бухнали при раменете и тясно скроени по дължината на ръцете й, завършваха със същата бяла дантела. Плисираната пола, прилепнала по тялото й, с ширити долу, бе достатъчно къса, за да открие обутите във фини чорапи нежни глезени и стилните, изящни пантофки.

Иронична усмивка заигра по устните на Сарина, след като привърши със собственото си изучаване. Убедена бе, че Лидия не би имала нищо против това, че бе разпуснала косите си в гостната и се бе отклонила от възприетите изискани английски нрави. Истински изтънчена дама, благодетелката й въпреки всичко знаеше кога трябва задължително да се придържа към етикета и кога може да го пренебрегне, без да наруши добрите нрави. Сарина не можеше да си представи всичко, на което я бе научила настойницата й, без това малко, но ценно зрънце логика.

Чу се шум от спираща пред къщата карета, след което последва настоятелно хлопане на входната врата. Продължителното чукане отекна из цялата къща, докато икономът с присъщата си сдържаност и отмерена крачка се отправи към портала. Сарина използва момента, за да се опита бързо да прибере нагоре косите си и да ги задържи в приличен вид с фибите, които бе махнала преди малко. Не подхождаше на една млада и изискана дама да посреща гости в този вид.

Високи мъжки гласове, примесени с женски кикот, изпълниха коридора при влизането на неочакваните посетители. Преди още Сарина да разбере кои са, двама мъже нахлуха в гостната, следвани от притеснения иконом.

— Ужасно съжалявам, мис — извини се Джаспър с безпокойство, изписано на застаряващото му лице. — Щях да ви известя за пристигането на мистър Уинтръп и мистър Ръд, но те не ми дадоха възможност.