П. Удхаус - Пълнолуние в Бландингс

— Ние?

— Бил и аз ще се женим.

— Е, да пукна дано. Ти да не си влюбена в тоя Мазол?

— До ушите.

— А той обича ли те?

— Лудо.

— Да му се не види! Какво смята леля Дора по въпроса?

— Още не знае нищо.

Фреди се намръщи. Той обичаше малката кукличка и щастието й не му беше безразлично.

— Съмнявам се, че ще плесне с ръце от радост.

— И аз.

— Не бих искал да казвам нищо против леля Дора, затова няма да я нарека най-видният сноб в цяла Англия.

— Мама е симпатяга.

— Сигурно е симпатяга, макар че, признавам си, никога не съм я виждал от тази страна. Но не може да не се съгласиш, че е особено чувствителна към класовото различие. И имам чувството, че когато я информираш, че чичото на кандидата за жених е бил съдържател на кръчма… Но може пък тоя чичо да е бил само едно злощастно изключение, както се случва и в най-добрите фамилии. Сигурно бащата на Мазола е някой благородник.

— Бил е спортен журналист. Чичо Гали се запознал с него в една кръчма.

— Кръчмите май заемат основно място във вашия романс — отбеляза замислено Фреди. — Ами майка му?

— Вариететна артистка, една от най-добрите приятелки на чичо Гали. Не е между живите от много години. Чичо Гали ми разказваше колко яка била. На младини можела да вземе ръжена и да го завърже на фльонга с една ръка.

— Ето откъде Мазола е наследил мускулите си — плесна с ръце Фреди.

— Предполагам.

Фреди свали монокъла си и го изтърка. Лицето му се смръщи още повече.

— Тогава, ако сметнем резултата, достойнствата, които има Мазола, са добро сърце и кръчма.

— Точно така.

— За теб, разбира се, това е достатъчно. Добрите сърца, ще кажеш, струват повече от титлите. Но какво ще каже леля Дора? Това, че е кръщелник на чичо Гали, няма да натежи много в негова полза. Не разчитай много, че благословията й ти е в кърпа вързана.

— Същото си го помислих и аз — кимна Прудънс. — Затова тази сутрин ще се оженим без много шум в гражданското на Брамптън роуд. Не съм й казвала.

— Какво!

— Точно тъй.

— Е, направо ми взе акъла!

— Уредила съм всичко. Стигнах до извода, че трябва да поставим семейството пред… Как беше тоя френски израз?

— Але-хоп?

— Не. Fait accompli 4 4 Fait accompli, фр. — свършен факт, бел.пр. . Ето това ни е нужно. Когато поставиш някого пред свършен факт, той не може да гъкне. Разбираш ли, както ти казах, за да разработим кръчмата на Бил, ще ни трябва солиден капитал. А той ще трябва да дойде от чичо Кларънс.

— Смяташ, че той командва парада?

— Е, той е все пак главата на фамилията. А една глава не може да обърне гръб на племенницата си. Напротив, трябва да й даде едно рамо. Така че, смятам да им сервирам свършения факт и после да отида при чичо Кларънс с думите: „Виж тази прекрасна възможност, трябва й само трохичка от купищата ти пари, за да се превърне в златна мина. Аз съм твоята племенница. Бил току-що стана твой племенник. Кръвта вода не става.“ Е, какво ще кажеш? Ако питаш мен, единственото умно нещо е да тичам на Брамптън роуд и да се омъжа без отлагане.

Младежкият й ентусиазъм беше започнал да завладява Фреди. И неговата съпруга му пристана без съгласието на родата, а ето какво бижу се беше получило. Като си припомни как той и Аги кривнаха зад ъгъла и станаха мъж и жена, сърцето му се изпълни с нежно чувство, от което един мъж няма защо да се срамува.

— Може би тук си права.

— О, Фреди, златна ти уста. — Сините очи на Прудънс излъчваха обич и признателност за братската подкрепа. Тя си помисли, че винаги е била привързана към този принц на кучешките бисквитки. Единствено я човъркаше угризението, че веднъж, когато беше на десет години, с много ловко попадение на едно парче тухла улучи цилиндъра му и го събори. — Твоето съчувствие и морална подкрепа значат толкова много за нас. Ще правиш ли нещо тази сутрин?

— Нищо специално. Искам да проведа този разговор с леля Дора и след това ще отскоча до „Аспинал“ на Бонд стрийт. През останалото време съм свободен.

— Какво ще правиш в бижутерски магазин? Ще купуваш подарък за рождения ден на Вий?

— Мислех да й взема някакъв малък медальон оттам. Но истинската причина е огърлицата на Аги. Случи се нещо доста неприятно. Тя ми остави тая проклетия и заръча да я занеса в „Аспинал“ за почистване, а аз досега все не намирах време. Изглежда й трябва за веселбите и гуляите, които са я завъртели в Града на радостта и непрекъснато ми праща телеграми. В последната от тази сутрин направо ще ме изяде с парцалите, а това ме кара да мисля, че всяко ново отлагане ще бъде фатално. Защо ме питаш какво ще правя тази сутрин? Трябвам ли ти за нещо?