П. Удхаус: Рицарският подвиг на Мървин

В голямата зала срещу бара на „Въдичарски отдих“ протичаше импровизиран концерт и Двойната халба, който минаваше за много музикален, остави вратата открехната, за да се наслаждава пълноценно. По този начин имахме привилегията да чуем Киплинговия „Мандалей“, „Ще ти изпея три песни за Арабия“ и „Здравей, веселяко Дженкин“. Но ето че пианото поде и първите акорди на по-малко познато парче, което се оказа рицарска балада, възпяваща подвизи незнайни, посветени на прекрасни млади дами.

— Какви времена са били — въздъхна Малкото шери. — Не като сега. Къде в нашето прозаично време ще срещнете самоотвержена доблест, готова да мине през огнедишащи опасности само и само да угоди на дамата на своето сърце?

— В рода на Мълинърови — обади се господин Мълинър и млъкна за малко, колкото да отпие от горещия си скоч с лимон, — към който имам честта да принадлежа, духът на самоотвержената доблест, за който отворихте дума, процъфтява с едновремешна сила. Най-добре ще онагледя твърдението си, като ви разправя за Мървин, сина на моя братовчед, и ягодите.

— Ама аз искам да чуя концерта — запротестира един Ром с мляко. — Свещеникът току-що се изкашля, а това неизменно предвещава неговото изпълнение на „Опасния Дан Макгрю“.

— Историята — тихо, но безпрекословно настоя господин Мълинър, докато затваряше междинната врата — на Мървин, син на моя братовчед, и ягодите.

Честа тема на спорове в кръга, в който се движат синът на братовчед ми Мървин и племенникът ми Арчибалд, е кой от двамата е по-празноглав. Едни поддържаха кандидатурата на първия, други бяха привърженици па втория, но в едно никой не се съмняваше — че младият Мървин е достатъчно кух за всекидневна употреба. Именно това негово качество възпирало Кларис Малаби да стане негова другарка в живота.

Той установил горното една вечер, докато танцували в „Неуморното сирене“, след като се обърнал към нея, без много да си мери приказките:

— Кажи ми, Кларис — рекъл, — защо отхвърляш кандидатурата на мъж като мен? Направо не проумявам какви са тези твои задръжки. Да речеш, че не съм ти предлагал сърцето и ръката си достатъчно често, не можеш. Според мен просто ти доставя удоволствие да разиграваш един почтен мъж като мен.

И впил в нея поглед — наполовина разтапящ, наполовина намекващ за наличието на властна мъжественост. А Кларис се изсмяла звънко и отговорила:

— Ако наистина държиш да знаеш, то е защото си голямо магаре. Мървин нищо не проумял.

— Магаре? Как така магаре? Да нямаш предвид глупаво магаре?

— Имам предвид въздух под налягане. Наскоро стана дума за теб у дома и мама каза, че си празноглав, развейпрах, лекомислен, безгръбначен и ти липсва цел в живота.

— Нима? Така ли каза?

— Така. И макар че с майка ми рядко постигаме единодушие, този път като никога прецених, че е улучила целта право в окото и заслужава голямата награда във вид на пура или кокосов орех, по неин избор.

— Така ли? — жегнал се Мървин. — Аз пък ще ти кажа следното. Когато се обсъждат нечии умствени дадености, майка ти най-разумно би постъпила, като се оттегли тактично зад кулисите и не се пише за авторитет. От сигурен източник знам, че тя именно стояла онзи ден насред гара „Чаринг Крос“ и молела един носач да я упъти до гара „Чаринг Крос“. И второ — разпалил се Мървин, — ще ти покажа дали съм безхарактерен и без цел в живота. Постави ми някаква задача, както в рицарските времена, и само гледай с каква скорост ще ти набавя заръчаното.

— В какъв смисъл „задача“?

— Ами накарай ме да извърша някакъв подвиг в твоя чест — например да фрасна някого по носа. Знаеш как стават тези работи.

Кларис се позамислила. Накрая казала:

— Цял живот ми се е искало да хапна ягоди посред зима. Набави ми кошничка ягоди преди края на месеца и тогава ще включим в дневния ред твоите брачни въжделения.

— Ягоди? — учудил се Мървин.

— Ягоди.

Мървин преглътнал няколко пъти.

— Ягоди?

— Ягоди.

— Ама чакай сега! Ягоди!

— Ягоди.

Накрая Мървин прозорливо схванал, че тя има предвид ягоди. А как да ги набави посред декември, акълът му не стигал.

— Мога да ти намеря портокали.

— Ягоди.

— Или орехи. Не предпочиташ ли едно хубаво орехче?

— Ягоди — твърдо настояла Кларис. — И ако искаш да знаеш, момчето ми, ти извади голям късмет, защото като едното нищо можех да те пратя да ми доставиш Светия граал, Златното руно, или да ми скъсаш еделвайс от най-високия връх на Алпите. Забележи — не твърдя, че ще приема предложението ти, но поне ти обещавам: ако ми донесеш гореспоменатите ягоди в уречения срок, аз ще разбера, че в главата ти има нещо повече от трици, както се твърди наляво и надясно, и колкото това да убягва от погледа на случайния наблюдател. Така че ще преразгледам делото ти в светлината на новопостъпилите доказателства. Ако обаче не се справиш със задачата, значи мама е била права и ти ще трябва от този момент нататък да се оправяш без моята компания.