П. Удхаус: Рицарският подвиг на Мървин

— Ама, Уфи, човече, много ми трябват!

— Хич не ме интересува.

Единственото, което оставало на Мървин, било да сподели с Уфи всичко. И като се прокашлял, той започнал от самото начало. Разправил за голямата си любов с думи, които парели на гърлото му, и стигнал до заръката на Кларис да й намери ягоди.

— Тая е превъртяла — заключил Уфи.

— Не е — отрекъл Мървин. — Случилото се разкрива нейната дълбока духовност. Но така или иначе тя иска ягоди и аз трябва да набавя нужните средства, за да й ги осигуря.

— Коя е тази малоумна патка? — полюбопитствал Уфи.

Мървин му казал и Уфи силно се впечатлил.

— Познавам я. — После се позамислил. — Много хубаво момиче.

— И още как! — съгласил се Мървин. — Какви очи!

— Да.

— Каква коса!

— Да.

— Каква фигура!

— Да — потвърдил Уфи. — Винаги съм я смятал за едно от най-хубавите момичета в Лондон.

— И си напълно прав. Сега ще ми дадеш ли двайсет лири да й купя ягоди?

— Няма.

И нищо не било в състояние да го предума. Накрая Мървин се предал.

— Много добре. Като не щеш, недей. Едно обаче ще ти кажа, Александър Просър — и мъртъв не бих допуснал да ме видят с вратовръзка като твоята. А профилът ти е на варен карфиол. Косата ти е опадала на темето. Онзи ден една позната каза за теб, че човек не може да даде най-обикновен обяд, без от дървенията да се изсули този досаден червей Просър — цитирам думите й, — та докато се усетиш, той вече е сред теб или в салатата ти. Просър, желая ти приятен следобед.

Храбри думи, то се знае, но като се позамислил, Мървин си дал сметка, че с тях всъщност нищо не бил постигнал. Когато отмрели първите приятни тръпки, че е споделил с Уфи вижданията си за него, той осъзнал, че положението му е по-безизходно и от преди. А сега къде да дири утеха и помощ? Имал приятели, разбира се, но и най-добрите не ставали за нещо повече от утешителна чашка и две-три лири, а това е от нулева полза за човек, който крайно се нуждаел от дузина ягоди по лира парчето.

В подобно мрачно настроение тръгнал по „Пикадили“ и докато оглеждал минаващото народонаселение внезапно схванал за какво всъщност се борят болшевиките. Тези революционно настроени момчета били забелязали основната грешка на света — а именно, че наличните средства са съсредоточени в грешни ръце и се нуждаят от решително преразпределение.

Когато ставало дума за пари, продължил да разсъждава нерадостно той, личните качества изобщо никой не ги зачитал. Парите били контролирани от най-недостойни негодници, а свестните заслужаващи мъже стояли отвън и дишали върху стъклото на витрината. Само като гледал онези скъпи лимузини, претъпкани с прехранени буржоа от двата пола с кожени палта и двойни брадички, и му идело да си купи червен байрак и една-две бомби и да отпочне Социалната революция. Ако в този миг зърнел Сталин, щял да се втурне през глава да му стиска ръката.

Е, когато един млад мъж започне да разсъждава в подобна насока, на него му остава само едно. И Мървин забързал към „Търтеите“, където в бърза последователност обърнал две сухи мартинита.

Лечението, както винаги, се оказало ефикасно. Постепенно строгото осъдително отношение било изместено от оптимистична топлина в стомаха Докато живителната течност се плъзгала по хранопровода, той прозрял, че не всичко е загубено. Осъзнал, че не бил включил в сметките си сладката ангелска доброта, тъй характерна за нежното женско съсловие.

Вземете за пример едновремешните рицари, продължил да разсъждава Мървин. Никой не можел да го убеди, че след като дамата изпратела благородния рицар да върши умопомрачителни подвизи, да се излага на какви ли не опасности и лишения в нейна чест, да се боричка с огнедишащи дракони, облечени от главата до петите в черна коприна, то накрая тази прекрасна дама е духвала под опашката на рицаря само задето — погледнато чисто технически — той пропуснал да й набави Светия Граал.

И дума да не става, постановил Мървин. Тя би му се увесила на врата, задето е положил такива старания, би го успокоила и утешила.

Нямало начин и Кларис да не постъпи по същия начин, така че очевидната стъпка, която трябвало да предприеме, била да цъфне незабавно в дома й на Итън Скуеър и да й разясни как стоят нещата. Затова си нахлупил шапката и скочил в първото минаващо такси.

Докато пътувал, повтарял наум какво ще й каже и всяка отрепетирана дума звучала като музика в ушите му. Просто виждал сълзите, които щели да заструят от ангелските й очи, докато споделял с нея как дългата ръка на Закона го докопала за дъното на гащите. Но като пристигнал в къщата се получила непредвидена засечка. Застой в сцената. Икономът го осведомил, че момичето се обличало.