П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

— Това е единственият начин на действие, сър.

— Значи горе главата, а, Джийвс?

— Без съмнение, сър. Това е, ако мога така да се изразя, духът, в който е препоръчително да се действа.

Както Смрадльо предрече, Мадлин Басет не постави никакви пречки пред гостуването ми в Тотли Тауърс. В отговор на моето просещо покана послание тя ми даде зелена светлина и някъде около час след пристигането на телеграмата й леля Далия позвъни от Бринкли. Току-що получила съобщението ми и изгаряше от нетърпение да научи какво, мътните да ме отнесат, става, та няма да мога да й дам обяда, на който разчитала.

Обаждането й не ме изненада. Предчувствах, че може да се получи известно оживление на фронта в Бринкли. Старата роднина е добра душа и силно обича своя Бъртрам, но е с властна натура и не търпи желанията й да бъдат осуетявани. Гласът й се стовари връз мен като глутница разбеснели се хрътки.

— Бърти, ти долно чучело и мръсно петно върху английския пейзаж!

— На телефона.

— Получих телеграмата ти.

— Така си и мислех. Телеграфната служба е много ефикасна.

— Какво искаш да кажеш с това напускане на града? Та ти никога не го напускаш, освен за да дойдеш тук да се тъпчеш с храната на Анатол.

Ставаше дума за несравнимия й френски готвач, при споменаването на чието име лигите сами потичат. Наричат го дар Божи за стомашните сокове.

— За къде си тръгнал?

Изчаках лигите ми да се оттекат и я осведомих, че отивам в Тотли Тауърс. Тя изсумтя ядно.

— Тия телефони за нищо не ги бива. Счу ми се, че отиваш в Тотли Тауърс.

— Така е.

— Тотли Тауърс!

— Заминавам днес следобед.

— Какво, по дяволите, ги е принудило да те поканят?

— Не са ме канили. Самопоканих се.

— Искаш да кажеш, че съзнателно и преднамерено си заламтял за компанията на сър Уоткин Басет? Значи си по-голямо магаре, отколкото винаги съм те мислила. Говоря като жена, която този дърт досадник тормози с присъствието си повече от седмица.

Разбрах мисълта й и побързах да обясня.

— Признавам, че татко Басет всекиму идва в повече — казах — и ако човек не е притиснат от обстоятелствата, най-препоръчително е да не го замеря с камък. Само че в моя живот възникна остра криза. Настъпил е разрив в отношенията между Гъси Финк-Нотъл и Мадлин Басет. Годежът им бере душа, а ти знаеш какво означава този годеж за мен. Отивам там, за да се опитам да излекувам пукнатината.

— Ти пък какво можеш да направиш?

— Ролята ми, както я виждам, ще бъде на резоньор, както се изразяват французите.

— Което ще рече?

— Е, тук ме хвана натясно, но такава е ролята, която Джийвс каза, че ще изпълнявам.

— Ще го вземеш ли със себе си?

— Разбира се. Правя ли изобщо крачка без него?

— В такъв случай си отваряй зъркелите на осем. Само това ти казвам. Случайно знам, че Басет му се усуква.

— Как така му се усуква?

— Опитва се да ти го отмъкне.

Аз се олюлях и щях да падна, ако не бях седнал.

— Неимоверно!

— Ако искаш да кажеш невероятно, много грешиш. Така че имай си едно наум. Казах ти как беше впечатлен и омагьосан от Джийвс. Непрекъснато го изпиваше с поглед, докато твоят човек сервираше — като котка патица, както би казал Анатол. И една сутрин направо го чух да му прави неприлично предложение. Е? Какво става с теб? Припадна ли?

Казах й, че моментното ми мълчание се дължи на изумление от думите и, а тя отвърна, че не вижда защо трябва да се изумявам толкова, след като познавам Басет.

— Не може да си забравил как се опита да отмъкне Анатол. Няма низост, на която този човек да не е способен. Без капка съвест. Когато пристигнеш в Тотли-на-платото, срещни се с един туземец на име Планк и го попитай какво мисли за сър Уоткин. Той измамил този нещастен Планк… По дяволите! — изруга възрастната ми роднина, когато един глас произнесе монотонно: „Три-и-и минути“. И затвори, като ме остави полазен от студени тръпки, сякаш тя беше моят ангел хранител, за чиято дарба по въпроса вече споменах.

Същия следобед продължавах да тръпна е нестихваща амплитуда, докато шофирах спортната си кола по пътя към Тотли-на-платото. Разбира се, бях убеден, че Джийвс никога не би помислил да срита отзад старата си фирма, а подканен настойчиво от проклетия Басет да го стори, би спрял да слуша като глуха пепелянка 9 9 Става дума за цитат от „Молитвеника“ (1662) на Англиканската църква: Отровни са като отрова на пепелянка, дори като глуха пепелянка, запушила уши и отказваща да чуе гласа на своя заклинател, колкото и изкусно да се опитва да я омагьоса. 58:4. — Б.ред. , което, както вероятно знаете, означава решителен отказ да се чуе гласът на заклинателя, колкото и изкусно той да си надува свирката. Работата обаче е там, че можеш да си уверен в нещо и независимо от това да ти треперят гащите, докато размишляваш над него. Тъй че не бях никак в мир със себе си, когато намалих скоростта на арабския си жребец през портите на Тотли Тауърс.