П. Удхаус - Живогон

Певческото дружество на селцето тъкмо бе изнесло представление на „Магьосникът“ от Гилбърт и Съливан 1 1 Автори на популярни в края на миналия век комични опери. — Б. пр. , постъпленията, от което бяха предназначени за фонда „Нов орган“ на местната църква, та докато седяхме до прозореца на нашата кръчмица „Въдичарски отдих“ и си пушехме лулите, публиката струеше покрай нас надолу по улицата. До ушите ни достигаха откъси от песни и господин Мълинър взе да им припява тихо:

— Горки-и-и-ият аз! Аз бях тогаз сал блед и мла-а-ад курат! — Пееше носово, както всеки аматьор е убеден, че трябва да се изпълняват старите песни. — Странно — въздъхна той. — Как се мени модата дори сред свещениците. В наше време е изключено да видиш бледолик курат.

— Така е — съгласих се аз. — Повечето са яки червендалести здравеняци, все изтъкнати бивши гребци-шампиони на колежанските си отбори. Изобщо не си спомням да съм срещал блед и изпит курат.

— Изглежда не познавате племенника ми Огъстин?

— Нямам това удоволствие.

— Описанието от песента би му прилегнало като кожена ръкавица. Сигурно изгаряте от желание да чуете историята на моя племенник.

По времето, за което става дума (започна господин Мълинър), племенникът ми Огъстин беше курат — много млад и рядко бледолик. Момчето бе наддало повече на височина, отколкото на сила и тегло, и храня основателни подозрения, че в семинарията някои от по-буйните му другари доста са го тормозили, защото, когато постъпи при преподобния Станли Брандън, викарий на Долно Брискет-на-Мидън, Огъстин беше най-овчедушния и мекушав младеж, когото бихте срещнали, ако цял ден търсите овчедушни и мекушави младежи. Косата му беше лененоруса, очите — воднистосини и целият му външен вид напомняше за свята и непорочна, но твърде плаха моруна. Иначе казано — типичен млад курат от осемдесетте години на миналия век, когато този Гилбърт е писал своя „Магьосник“.

Личността на прекия му началник с много малко, да не кажем с нищо не допринасяло за преодоляването на вроденото му малодушие. Преподобният Станли Брандън бил огромен, жилав и як мъжага с лесно избухлив гневен темперамент, а руменото му лице и огнени очи биха смутили и най-коравия курат. Докато следвал в Кеймбридж, преподобният тренирал бокс тежка категория и доколкото разбрах от Огъстин, дори сега бил склонен да внесе в споровете по енорийските въпроси методите, които на времето го прочули на ринга. Спомням си, че веднъж Огъстин ми спомена как се опитал да противоречи на викария по въпроса за църковната украса за предстоящия събор на плодородието и как почти физически усетил готовността на шефа си да разреши спора с дясно кроше под брадичката. При това предметът на разногласието бил относително несъществен — дали тиквата би изглеждала по-добре в апсидата или при прозореца на централния кораб, ако правилно съм запомнил, но по всичко личало, че ще се лее кръв.

Такъв си бил преподобният Станли Брандън. И въпреки това Огъстин Мълинър си позволил да загуби и ума, и сърцето си по дъщерята на този свиреп мъж. Наистина, Купидон прави от всички ни герои.

Джейн била мило девойче и обичала Огъстин също тъй благоговейно, както и той нея. Ала понеже и двамата нямали храбростта да осведомя! баща й за взаимните си чувства, те били принудени да се срещат скришом от всички и най-вече от преподобния. Това дразнело Огъстин, който като всички Мълинъровци е ревностен привърженик на правдата и ненавижда всички форми на измама. Така че един ден, докато двамата се разхождали под тисовите дървета в долния край на градината, той не издържал.

— Скъпа! — казал. — Тази потайност става непоносима. Още сега ще вляза при баща ти и ще поискам ръката ти.

Джейн пребледняла и се вкопчила в ръкава му. Тя много добре знаела, че ако изпълни безумното си намерение, Огъстин ще получи не ръката на дъщерята, а ритника на бащата.

— Не, Огъстин! Не! Не бива!

— Но, мила, това е единственият възможен праволинеен начин.

— По-добре друга вечер. Само това те моля — не днес!

— Защо?

— Защото татко е в лошо настроение. Току-що получи писмо, с което епископът го порицава, задето филонът му е прекалено богато извезан със сърма, и това невероятно го разстрои. Работата е там, че двамата с епископа са съученици и татко отказва да забрави този факт. По време на вечеря заяви, че ако старият Боко Бикъртън си въобразява, че може да се разпорежда с него, той ще да му даде да се разбере.