П. Удхаус - Клуб „Анонимни ергени“

— На това критиците викат съвпадение: да се окажеш на точното място в точния момент. Не че давам и пет пари за критиците. Те всички тръбяха, че „Две сърца в Мозамбик“ е пълен провал, а той ми спечелила двадесет милиона. Я кажи, как се озова пред входа за артистите онази вечер?

— Това беше последното представление на пиесата ми. Взимах си довиждане с хората.

— Ти си я написал?

— Да.

— Гледах я три пъти. Стори ми се доста остроумна.

Вълна от обич към този проницателен мъж заля Джо. Леката симпатия, която изпитваше към него още от началото на разговора, се разгоря в наситено чувство. Всеки, който твърди, че „Братовчедката Анджела“ е остроумна, е сродна душа, помисли си Джо.

— А така ли — светна той.

— Ако се пипне малко, може да стане добър филм. Не казвам велик, не казвам даже и голям, но добър. Вярно, пропадна, но набито око като моето може да види възможностите и в най-големия провал. Трябва да поговорим за това по-късно. Междувременно ще ти кажа в какво се състоеше невероятната ти услуга.

— Да, кажете ми.

Господин Луелин се замисли за момент.

— Основното нещо, което трябва да си набиеш в главата — започна той, след като подреди мислите си, — е че аз съм мъж, пред когото жените трудно устояват.

Джо вметна тактично, че това съвсем не го учудва. Още от момента, в който са се срещнали, уточни той, го е забелязал.

— Има нещо властно у вас. Като у Наполеон.

— Той властен ли е бил?

— О, много властен.

— Е, така стоят нещата при мен, откакто се помня. Единственото изключение беше една даскалка, която ухажвах на младини, когато бях в Уелс. Тя отказа да се ожени за мен, докато не изуча от кора до кора, както се изразяваше тя, английската литература. Шекспир, разбираш ли, и всичките там.

— Учителките имат навика да смесват работата с любовта — съгласи се Джо.

— Да, умните мъже ги отбягват. Но като изключим нея, резултатите ми са твърде добри. Знаеш ли колко пъти съм се женил?

— Не бих могъл.

— Пет.

— Това се казва постижение.

— Забележително постижение. Имам злощастния навик да правя предложения. Винаги идва моментът, когато не знам какво друго да кажа, за да не спре разговорът, освен да предложа брак.

— Което, разбира се, те чакат като топъл хляб.

— Естествено.

— Разбирам затруднението ви.

— Въпросът е как да спра да правя предложения.

— Ето това наистина може да се нарече същността на проблема.

— И тук идва твоята роля.

— Не разбирам — учуди се Джо и внимателно погледна събеседника си.

— Ще разбереш. Когато тръгвах от Холивуд, моят адвокат дойде да ме изпрати. Той беше до мен по време на всичките ми пет развода и се безпокоеше, че всеки момент може да се наложи да присъства и на шести. Каза ми нещо, което не знаех преди, а то е, че принадлежал към някаква малка група, именуваща се „Анонимни ергени“, по аналогия с „Анонимни алкохолици“. Не знам дали схващаш.

— Да, схващам. Когато някой член на Анонимните алкохолици почувства желание да гаврътне нещо, той събира останалите и те го вразумяват.

— Именно. А когато член на Анонимните ергени почувства желание да направи предложение за брак, той събира останалите и те му наливат ум в главата.

— Умно — загря най-накрая Джо.

— Много умно. Но точно тук идва затруднението.

— Съжалявам да чуя това. И какво е то?

— Аз съм в Англия, а тук няма клон на Анонимните ергени. Така че моят приятел ме посъветва да се обърна към адвокатската кантора, която ми препоръча, и да им възложа да ми намерят някой разумен, улегнал индивид, който ще играе ролята на Анонимните ергени. Все още ли схващаш?

— Ясно като бял ден. Показвате признаци, че се каните да направите предложение за женитба и този разумен улегнал индивид ви казва да не се правите на магаре.

— Точно така. Несъмнено той трябва да постави нещата даже по-остро и да продължи да действа, докато не види, че съм се убедил и опасността е отминала.

— А той ще познае по това, че властният ви поглед се е укротил.

— Правилно. Трябваше да се сетя, че ти си човекът, който ми трябва, по сръчността, с която реагира онази вечер в театъра. Чу, че портиерът казва, че чакам госпожица Далримпъл и с бързата си интуиция разбра, че се каня да я заведа на вечеря. Знаел си колко опасно може да се окаже това, затова ме изрита навън. Валеше и си предвидил, че ще се пльосна в някоя локва. Така и стана. Наквасих се до кости. Само спрях да изпратя на госпожица Далримпъл телеграма, че съм заминал по работа, и веднага се прибрах на топло в леглото.