П. Удхаус - Любовният сезон на търтеите

— А кое те кара да мислиш, че е бил Устър?

— Имаше зелена брада, сър, и силно кариран костюм. Това го правеше твърде осезаем за зрението.

— Разбирам. Не се е преоблякъл след концерта.

— Точно така, сър.

Езмънд отново се облиза мечтателно.

— Значи първото, което трябва да направим — каза той, — е да открием Устър. Виждал ли го е някой?

— Да, сър. Господин Устър замина с колата си за Лондон.

Отговорът прозвуча откъм Джийвс и Езмънд му отправи доста учуден поглед.

— Ти пък кой си? — заинтересува се той.

— Името ми е Джийвс, сър, и съм личен камериер на господин Устър.

Езмънд го загледа с нараснал интерес.

— О, значи ти си Джийвс. Джийвс, по някое време бих желал да разменим една-две думи.

— Много добре, сър.

— Но не сега. По-късно. Значи Устър е заминал за Лондон?

— Да, сър.

— Бяга от правосъдието значи?

— Не, сър. Мога ли да кажа нещо, сър?

— Давай, Джийвс.

— Благодаря, сър. Само искам да вметна, че господин полицаят греши в предположението си, че злосторникът, отговорен за престъплението, е господин Устър. Бях в компанията на господин Устър от мига, в който напусна концертната зала. Придружих го до стаята му, където той престоя до отпътуването си за Лондон. Помагах му да отлепи брадата си, сър.

— Искаш да кажеш, че му осигуряваш алиби?

— Стопроцентово алиби, сър.

— О? — изпъшка Езмънд, объркан като злодей в мелодрама. Виждаше се как осъзнаването на факта, че няма да е в състояние да лепне на Гъси тежка присъда, го прониза право в сърцето.

— Хо! — извика полицаят Добс, вероятно не за да внесе съществена лепта в дебатите, а просто защото полицаите не пропускат възможността да изхокат. Внезапно лицето му се озари от странен плам и той пак ревна: „Хо!“, но този път вложи огромно съдържание.

— Хо! — продължи той. — Щом не е бил обвиняемият Устър, трябва да е бил другият. Оня Медоус, дето играеше Майк. Нали и той имаше зелена брада.

— Ааа! — рече Езмънд.

— Ха! — рекоха лелите.

— О! — рече Гъртруд Уинкуърт и видимо трепна.

— Хо! — рече Корки и също видимо трепна.

Трябва да призная, че и на мен ми се викаше: „Хо!“

Смаях се как Джийвс не загря веднага какво ще е неизбежното последствие от алибито на Гъси. Той направо хвърли Коко на вълците. Не беше характерно за него да прави такива гафове. Срещнах погледа на Корки. Беше поглед на момиче, чието любимо братче за трети път затъва в калта. А като се поогледах, очите ми се спряха на Гъртруд Уинкуърт.

Гъртруд Уинкуърт очевидно се бореше с някакво силно чувство. Лицето й бе опънато, гръдта й се вълнуваше. Изящната кърпичка стана на парчета в ръцете й, вследствие на внезапно движение на пръстите.

Езмънд продължи да е образцов мирови съдия.

— Доведете Медоус — нареди той.

— Много добре, сър — отвърна Джийвс и отбръмча.

Когато той излезе, лелите започнаха да разпитват полицая Добс за повече подробности и когато схванаха, че въпросното куче е не друго, а нахлулото в дневната им вечерта след моето пристигане и погнало леля Шарлът из къщата, единодушното им мнение беше Езмънд да даде на тоя Медоуо най-строгата възможна присъда, като леля Шарлът бе особено настойчива.

Когато Джийвс се върна и въведе Коко, продължиха да насъскват Езмънд да не проявява слабост. Езмънд строго изгледа Коко.

— Медоус?

— Да, сър. Пожелали сте да разговаряте с мен.

— Желая не само да разговарям с теб — пренеприятно заяви Езмънд. — Желая да ти дам трийсет дни без право на обжалване.

Чух полицаят Добс бързо да подсмърква и разпознах екстаза в това подсмърчане. Впечатлението ми беше, че ако на негово място стоеше по-слаб човек, необучен на желязната дисциплина на органите, щеше да извика: „Ойларипи!“ Защото така, както Езмънд Хадок имаше зъб на Гъси за попълзновенията му по посока Корки, полицаят Добс имаше зъб на Коко за попълзновенията му спрямо Куини. И двамата бяха силни мъже, убедени, че съперниците не заслужават пощада.

Коко изглеждаше озадачен.

— Моля, сър?

— Чу ме много добре — озъби се Езмънд и засили мрачността на погледа си. — Нека ти задам няколко простички въпроса. Игра ли ролята на Пат в диалога на Пат и Майк тази вечер?

— Да, сър.

— Носеше ли зелена брада?

— Да, сър.

— А кариран костюм?

— Да, сър.

— Значи си вътре — отчетливо изрече Езмънд, четирите лели оживено го подкрепиха, а леля Шарлот жално заразпитва Езмънд дали трийсет дни са максимумът, разрешен от закона. Била чела някаква книга за живота в Съединените щати и там дори за сравнително безобидни нарушения отнасяли по три месеца. Тъй и тъй целият съвременен живот на Англия вървял към планирана американизация и тя по изключение в дадения случай го одобрявала, защото чувствала, че сме имали какво да научим от американските си братовчеди. Тук последва рязко повторение на шума от излитащ фазан, предхождащ едноактния скеч Добс — Куини и с невъоръжено око забелязах Гъртруд Уинкуърт да става от мястото си и да се мята в ръцете на Коко. Без съмнение беше усвоила едно-друго от техниката на Куини, защото изпълнението й в никой случай не се даваше. Главната разлика беше, че докато рожбата на Силвърсмит бе простенала: „О, Ърни!“, тя стенеше: „О, Клод!“