Уилям Фокнър - Смърт на косъм

Отведоха я. Куцият стоеше неподвижен. Само обърса лице в ръкава си и се взря в кръвта. В това време капитан Уорън приближи.

— Колко не достигат? — попита той. Казаха му. Уорън извади пари и ги подаде на куция.

— Ишкате ли да шкоча на автомобила?

— Не — каза Уорън. — И махайте тази бричка колкото може по-бързо!

— Добре, ваша работа — каза куцият. — Има швидетели, че съм ви предлагал да шкоча. — После се отмести. Направихме му път. Зяпнали разкъсаното, висящо на две половини палто, видяхме, че приближава самолета. Той стоеше на пистата и моторът продължаваше да работи. Третият вече бе седнал в предната кабина. Куцият изпълзя, беше грозна гледка, и се настани зад гърба му. И двамата обърнаха поглед напред.

Пилотът понечи да се надигне. Застанал до него, Уорън каза:

— Стой! Идваш с мен у дома.

— По-добре да си вървим — каза пилотът, без да поглежда Уорън. След миг протегна ръка — Добре…

Уорън не пое ръката му.

— Ела с мен у дома — каза той.

— А кой ще се грижи за този мръсник?

— Който иска.

— Някой ден ще ми падне! И тогава ще види дяволи по пладне!

— Джок! — прекъсна го Уорън.

— Не! — рече другият.

— Имаш ли палто?

— Разбира се.

— Лъжец! — И Уорън посегна да се съблече.

— Недей — каза другият, — не трябва. — И тръгна към машината. — Пак ще се видим — каза през рамо. Видяхме го как се качи, чухме как моторът се оживи, заживя отново. Пилотът махна с ръка, сковано и само веднъж. Двете глави в предната кабина останаха неподвижни. След това си отидоха, звукът умря.

Уорън се обърна.

— Ами какво ще правим с колата?

— Той ми даде четвърт долар да я върна в града — обади се едно момче.

— Можеш ли да караш?

— Да, сър. Нали аз я докарах. Казах му откъде да я наеме.

— На този, дето скочи ли?

— Да, сър — момчето отмести глава. — Само че малко ме е страх да карам. А вие сигурно няма да дойдете с мене.

— Защо те е страх? — попита Уорън.

— Този човек нищо не е платил, а мистър Харис искаше предплата. Каза на мистър Харис, че може и да не му потрябва, но ако я използват, щял да му даде не десет, колкото искаше мистър Харис, а двайсет долара. Поръча ми да я върна и да кажа на мистър Харис, че не са я използвали. Кой знае дали мистър Харис ще повярва. Може да се ядоса.

© 1932 Уилям Фокнър

© 1993 Кръстан Дянков, превод от английски

William Faulkner

Death Drag, 1932

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Уилям Фокнър, Слез на земята, Моисей

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983

Художник: Антон Радевски, 1983

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12958]

Последна редакция: 2009-08-31 21:30:00

Става дума за Калвин Кулидж (1872–1933), президент на САЩ от 1923 до 1929 г. — Б.пр.

Националният празник на САЩ. — Б.пр.