Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Заедно с подаръка издателят Хакам предаде на Йеуда и една поверителна, устна вест от емира. Владетелят предизвестяваше своя приятел, че халифът Якуб Алмансур е започнал отсега приготовленията си, за да се прехвърли начело на своята войска на Полуострова още при първата вест, че Севиля е нападната; за тази цел той се завърнал от Изтока в Маракеш. Емирът Абдула бил убеден, че неговият приятел Ибрахим държи за запазването на мира не по-малко от самия него; и затова навярно няма да е зле да предупреди кралете на неправоверните.

За всичко това мислеше Йеуда сега, когато застана пред дон Алфонсо.

— А, ето те най-сетне и тебе, мой ескривано! — посрещна го с язвителна приветливост кралят. — Пооправи ли ти се здравето, клети болнико? Колко жалко, че не можа да вземеш участие в коронния ми съвет!

— Моето мнение — отвърна Йеуда — нямаше да се различава от това на останалите ти familiares. Като твой ескривано аз трябва да държа за неутралитета ти още по-усърдно от тях. Защото, помисли добре, господарю. Ако вдигнеш сега кръста, ще те последват мнозина, които ти не би искал да видиш сред войниците си. Твърде много от твоите полукрепостни селяни ще се зачислят във войската ти и ще се възползуват от привилегиите на кръстоносците. Те ще се отърват от тежкия си всекидневен труд и ще трябва да ги храниш ти, вместо те да изхранват теб и твоите барони. А това би било пагубно за стопанството ти.

— Стопанството ми! — присмехулно викна Алфонсо. — Но разбери, жалки пресметливецо, че сега не става въпрос за „стопанство“ — трябва да се защищава честта на бога и на кастилския крал!

При все че долови опасната ярост, обхванала дон Алфонсо, Йеуда продължи да упорствува.

— Най-почтително те моля, господарю — каза той, — да не ме разбираш криво. Аз съвсем не те съветвам изобщо да не водиш война. Напротив, съветвам те да се подготвиш за войната. Моля те дори още отсега да започнеш да събираш военните данъци, тъкмо ония допълнителни военни данъци, които е предписал папата. Аз работя над един меморандум, който доказва, че ти имаш право да събираш тия данъци и още преди да си започнал войната.

Той даде време на краля да обмисли предложението му и след това продължи:

— А за хазната ти, господарю, ще има още един допълнителен приток от средства дотогава, докато не взимаш участие във войната. Търговията с източните ислямски страни е преустановена. Големите корабопритежатели и търговци на християнския свят — венецианците, пизанците, фландърските търговци — не могат вече да внасят от Изтока. Сега стоките на по-богатата част от света могат да бъдат доставяни само чрез търговците в твоите земи, господарю. Всеки, който иска да получи от ислямския свят някакви зърнени храни или пък добитък, чистокръвни коне, трябва да се обърне към теб. Всеки, който желае да получи нещо от изящните изделия, произвеждани от мюсюлманските ковачи — техните великолепни оръжия, прекрасните им метални произведения, — всеки в християнския свят, който иска да има коприни от ислямските страни, кожени, изделия, слонова кост и златен прах, корали и перли, най-разнообразни подправки, бои и стъкло, трябва да се обърне за посредничество към твоите поданици. Представи си това, господарю: докато трае тая война, хазните на останалите владетели се изпразват, твоята се пълни. И когато те са вече изтощени, тогава удари ти, владетелю на Кастилия, и нанеси решителния удар.

Евреинът говореше убедително. Думите му звучаха примамливо за краля. Ала още повече го възбудиха те.

— Достави ми пари! — викна заповеднически той на Йеуда. — Двеста хиляди на първо време! Искам да ударя сега, сега! Заложи, каквото щеш! Достави ми пари!

Побледнял, Йеуда отговори:

— Не мога, господарю. И никой друг не може.

Цялата ярост на Алфонсо срещу самия себе си и срещу злата съдба, която го лишаваше от най-благородната слава, се изля върху Йеуда.

— Ти ми донесе тоя позор! — беснееше той. — Ти, със срамното си примирие и с другите си еврейски хитрини! Предател си ти! Интригантствуваш в полза на Севиля и на обрязаните си приятели, за да не ги нападна и да не възвърна отново честта си. Предател такъв!

Пребледнял още повече, Йеуда мълчеше.

— Махай се! — кресна му кралят. — Махай се най-сетне от очите ми!

Допълнителният данък, за който Йеуда бе говорил на краля, бе тъй нареченият Саладинов десятък. Папата бе предписал всяка от християнските страни, която не взима участие в големия кръстоносен поход срещу султан Саладин, да внесе поне своя принос и той трябваше да възлиза на една десета от приходите и от движимите имущества.