Лион Фойхтвангер - Испанска балада

— Може би не следва да се съди толкова строго толедската алхама — каза меко каноникът. — На времето, когато слепите, грешни и високомерни ерусалимски евреи са завлекли пред своето съдилище нашия господ, Исуса Христа, толедската еврейска алхама е изпратила послание до първосвещеника Кайафа и го е предупредила да не разпъва Спасителя. Тъй пише недвусмислено в древните книги.

Архиепископът измери с недоволен поглед дон Родриге, ала сподави своите възражения. Странна връзка съществуваше между него и секретаря му. Архиепископът беше благочестив, крайно честен и съзнаваше, че войнственият му нрав го кара понякога да изрича думи или да върши дела, които не подхождаха на него, примаса на Испания, приемника на свети Евгений и свети Илдефонсо. И за да изкупи греховете, към които би го подвел неговият войнствен характер, той сам си бе наложил да търпи постоянното присъствие на кроткия като агне дон Родриге; на това смяташе да се позове, ако при страшния съд го обвиняха, че понякога воинът у него е взимал връх над духовника.

И така, вместо към дон Родриге, той се обърна към краля:

— По времето, когато ти, подчинявайки се на необходимостта и на своите съветници, призова тук евреина, аз те предупредих, дон Алфонсо, и ти предсказах: ще дойдат дни, когато ще се разкайваш, че си го призовал. Светият събор не без основания е забранил на християнските крале да назначават на високи служби неверници.

Дон Манрике възрази:

— Кралете на Англия и на Навара, както и кралете на Леон, Португалия и Арагон също оставиха на служба своите еврейски министри въпреки решенията на Латеранския събор. Те се задоволиха да изкажат на светия отец своите съжаления. Тъй постъпи и кралят, нашият господар. При това той можеше да се позове и на примера на своите августейши предци. Алфонсо Шести, императорът на Испания, имаше двама еврейски министри, Алфонсо Седми — пет. Не виждам как Кастилия щеше да бъде в състояние да построи толкова църкви за светците и толкова крепости против мюсюлманите без помощта на евреите.

— Позволи ми освен това, достопочтени мой отче — допълни каноникът, — най-смирено да ти напомня за нашия приятел, достопочтения епископ на Валядолид. И той не можа да събере своите данъци и се видя принуден да натовари със събирането им нашия приятел Йеуда.

Този път дон Мартин не можа да сподави гнева в гърдите си.

— Много добродетели имаш ти, дон Родриге — изръмжа заплашително той. — Ти си почти светец и затова те понасям. Но позволи ми най-смирено да ти кажа: понякога твоята благост и веротърпимост граничат с наглост.

Кралят не слушаше тия препирни. Той седеше дълбоко замислен и сега най-сетне изрече онова, което го занимаваше:

— Питал съм се понякога защо ли бог е дал на неверниците толкова сили, които нам е отказал. Мисля си, че е така: понеже ги е проклел вовеки веков, то за краткото време на техния земен живот им е дал със своята милост много ум, красноречие и способност да трупат богатства.

Останалите замълчаха малко смутено. Удивяваше ги, че кралят тъй открито изказваше най-съкровените си мисли, всъщност това не подобаваше. Но кралят имаше право да казва с кралска безгрижност всичко, което тежеше на душата му.

Младият дон Гарсеран върна коронния съвет отново към предмета на обсъждането.

— Едно нещо би могъл да направиш, господарю — предложи той. — Щом като няма да нападнеш бароните де Кастро, постави тогава гарнизон на тяхната граница. Изпрати войници в града Куенка.

— Това е добър съвет — гръмогласно се присъедини архиепископът. — Да, постави гарнизон в Куенка, и то не малък, та да се изпари желанието на братята Кастро да нападат вече твоите поданици.

За това беше мислил и самият дон Алфонсо, Но драго му бе, че го предложиха другите.

— Да, тъй и ще сторя — заяви той. И гневно и радостно добави: — Срещу това не може да възрази нищо дори и нашият евреин.

Дон Манрике смяташе, че за защитата на Куенка са достатъчни три отреда. Дон Алфонсо възрази, че разбойническите набези на бароните де Кастро могат да възбудят апетита и на емира на Валенсия; затова предпочитал да изпрати в Куенка повече войници, щял да изпрати двеста копия. Архиепископът, когото всички смятаха за вещ във военното изкуство, напомни, че известен брой от войниците винаги щели да се намират извън крепостта, за да охраняват заплашените селски стопанства или да придружават пътуващи граждани.

— Изпрати триста копия, дон Алфонсо! — настоя той.