Лион Фойхтвангер - Испанска балада

— Те трябва да са били големи вълшебници — призна възхитена доня Рахел.

Ала Муса каза:

Големите мюсюлмански лекари са лекували най-сполучливо, докато са били живи. Познавам и някои християни, които при сериозно заболяване на драго сърце се съветват с еврейски или мюсюлмански лекар.

Настроен този път не дотам примирително, колкото обикновено, дон Родриге отговори:

— Ние, християните, учим, че скромността е добродетел.

Муса дружелюбно се съгласи:

— О, да, колкото за учене, учите, високоуважаеми приятелю.

Дон Родриге прихна.

— Не се обиждай! — рече той. — Ако се разболея, ще бъда щастлив да ме лекуваш ти, мъдри Муса!

През това време дон Бенямин беше рисувал скритом в своя бележник. Той показа на Рахел скицата, която беше нахвърлил. На едно дърво бе кацнал гарван и гарванът имаше лицето на Муса. Това несъмнено бе портрет и следователно грехът беше двоен. Ала портретът бе жизнерадостен, приветлив и на Рахел се харесваше и скицата, и онзи, който я беше направил.

Тъй като кралят не предприемаше нищо срещу бароните де Кастро, дързостта на привържениците им започна да става все по-голяма. Точно както навремето жителите на Бургос бяха защищавали от Алфонсо Шести националния герой Сид Компеадор, тъй и бунтовно настроените барони защищаваха сега Кастровците срещу Алфонсо Осми: „Какви добри васали щяха да бъдат те, да имаха само по-добър крал!“ Когато кралят поиска настойчиво да бъдат изплатени закъснелите налози, грандовете де Нунйес и де Аренас му се присмяха:

— Че хайде, дон Алфонсо, ела и си прибери парите от нас, тъй както си прибра гражданите от замъците на бароните Кастро!

Дон Алфонсо беснееше. Ако не искаше срещу него да се надигнат всичките му барони, не биваше повече да позволява на Кастровците да му се качват на главата.

Свика на коронен съвет своите най-доверени люде. Присъствуваха дон Манрике де Лара и синът му Гарсеран, архиепископът дон Мартин де Кардона и каноникът дон Родриге; главният ескривано, дон Йеуда, все още беше в Арагон.

Пред приятелите си дон Алфонсо даде воля на своята безсилна ярост. Бароните Кастро му нанасяли оскърбление след оскърбление, а пък неговият ескривано преговарял с двуличния крал Раймундес и искал да разреши с търгашески средства един рицарски спор. А тъкмо той, евреинът, бил главният виновник за тая дяволска разправия, защото той се бил настанил в дома на бароните де Кастро.

— Много ми се иска да го изхвърля! — заключи яростно той.

Дон Манрике се опита да усмири гнева му.

— Бъди справедлив, господарю. Нашият евреин си е заслужил кастильото. Той изпълни повече, отколкото обеща. Грандовете ти плащат данъци и през мирно време. Седемнадесет града, които принадлежаха на грандовете, сега са пряко подчинени на теб. И ако бароните де Кастро държат в плен неколцина твои поданици, то много стотици твои рицари и войници, държани доскоро в плен в Севиля, сега са свободни.

Архиепископът дон Мартин — с червендалесто, закръглено, грубовато и жизнерадостно лице под вече прошарена коса — възрази. Войнствено седеше той на своето място — едновременно и рицар, и духовник. Одеждите, които свидетелствуваха за неговия сан, не прикриваха бойните доспехи: защото той смяташе, че тук, в Толедо, толкова близо до мюсюлманите, християните се намират в непрестанна свещена война.

— Много думи намери, за да възхвалиш твоя евреин, благородни дон Манрике — подхвана архиепископът с гръмкия си глас. — Тоя нов Ибн Езра, признавам, успя да измъкне като вълшебник стотици хиляди златни мараведи от страната и отдели нещичко от тях и за краля, нашия господар. Но затова пък толкова по-големи щети нанесе той на светата църква. Не затваряйте очи пред това обстоятелство, благородници! Толедските евреи винаги са били нагли, още но времето на нашите предци — готите. А това, че ти, господарю, благоволи да назначиш на служба тоя Йеуда, направи вече непоносима наглостта на алхамата. Техният старейшина, Ефраим Бар Абба, не само отказа да ми плати десятъка — за което за съжаление може да се позове на теб, господарю, — но той дръзна също така с предизвикателна наглост да оповести в една от синагогите благословията на Яков. „Не ще остане Юда без скиптър, нито без жезъла на властта в краката си!“ При това въз основа на писанията на църковните патриарси аз доказах на тоя човек, че пророчеството на Яков е било в сила само до идването на Месията и че след появяването на Спасителя е изгубило стойността си. Но само на нас, християните, е дадено да разбираме съкровения, вътрешен смисъл на писанието. Тия евреи приличат на неразумен добитък и не са в състояние да се задълбочат.