Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Той все още си спомняше с горчивина за осемнадесетгодишния боец, видял как блицвойната на превъзходно оборудваните германски войски прегазва отбраната на Родината, докато Червената армия, обезкървена от Сталиновите чистки през 1938 и въоръжена с остаряла бойна техника, се опитваше да спре тази мощна лавина. Собственият му баща беше загинал, опитвайки се да задържи една обречена позиция при Смоленск, противопоставяйки на настъпващите бронетанкови полкове на Гудериан единствено винтовките на своите бойци. Тогава се закле, че следващия път ще разполагат с най-съвременното въоръжение и то в достатъчно голямо количество. Беше посветил кариерата си на това свое убеждение и в момента оглавяваше петте военни юмрука на Съветския съюз — пехотата, военноморските сили, военновъздушните сили, стратегическите ракетни войски и противовъздушната отбрана. И над всички тях бе надвиснала заплахата от поражение заради този доклад от 300 страници, който лежеше на бюрото му.

Беше го чел два пъти — през нощта в спартанското си жилище на Кутузовски проспект и отново тази сутрин в кабинета си, където пристигна още в седем часа и веднага изключи телефона. Извърна се от прозореца, пристъпи към огромното писалище, което стоеше в началото на Т-образната заседателна маса и разгърна последните няколко страници от доклада.

РЕЗЮМЕ:

Проблемът следователно не е в прогнозата, че след двадесет или тридесет години на планетата ни би се почувствал недостиг на нефт. Проблемът съвсем определено се състои в това, че след седем-осем години Съветският съюз ще изчерпи нефтените си находища. Ключът за разбиране на този проблем е в таблицата за Доказаните запаси, която е приложена в доклада, и по-точно в изброените цифрови показатели, означени като съотношение З/П. Съотношението Запаси/Продукция се получава като се вземе годишното производство на определена държава с нефтена промишленост и цифрата се раздели на известните запаси на същата тази държава, като резултатът обикновено се изразява в милиарди барели.

Използваните цифрови показатели към края на 1985 година — боя се, че са взети от западни източници, тъй като, за съжаление, ние все още разчитаме на информация от Запада, за да разберем какво точно става в Сибир, независимо от тесните ми контакти с нашата нефтена промишленост — сочат, че през годината, за която говорим, ние сме произвели 4,4 милиарда барела суров нефт, което съответно представлява запаси за. 14 години, ако приемем, че добивът на нефт ще продължава с настоящите темпове. Но тази цифра е твърде оптимистична, като се има предвид; че от 1985 година насам се наложи да се повишат темповете на добив, което пък намали запасите. В настоящия момент ние разполагаме със запаси за период от седем до осем години.

Причината за повишеното търсене на нефт откриваме в две основни области. Първата е увеличаването на производството, най-вече в областта на потребителските стоки, в духа на насоките на Политбюро след въвеждане на новите икономически реформи. Другата причина се корени в неефикасното усвояване на нефтените продукти от производствените ни мощности, не само при тези, съществуващи от години, но и при новоизградените. Като цяло нашата промишленост е твърде енергоемка, а и в много области използването на остарял машинен парк причинява неимоверни загуби. Например една руска кола тежи три пъти повече, отколкото една американска и причината за това не е, както се обяснява в пресата, суровата руска зима, а просто защото нашите металургични заводи не са в състояние да произведат по-тънка ламарина. Оттук следва, че за производството на една кола се изразходва много повече енергия, отколкото при западното производство; освен това колата изразходва и много повече гориво.

АЛТЕРНАТИВИ:

Атомните реактори осигуряваха 11% от електроенергията на Съветския съюз, а плановиците ни разчитаха до 2000-та година това количество да стигне и дори да надхвърли 20%. Така беше до събитията в Чернобил. За нещастие 40% от атомните ни реактори са конструирани по същия модел като тези в Чернобил. Оттогава голяма част от тях бяха спрени за „реконструкция“ — на практика е малко вероятно те отново да бъдат пуснати в действие, а други, чието изграждане беше планирано, са отпаднали от производствените ни разчети. В резултат делът на атомната енергия, разгледана в процентно съотношение, вместо да се изразява с двуцифрени числа, е спаднал на 7 и по-малко процента.