Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Една по една Оръжейника пъхаше частите в тръбичките. Всички пасваха точно.

— Как мина тренировката? — попита белгиецът, докато работеше.

— Твърде задоволително.

Като пое оптическия прицел, Гоосенс забеляза, че настройващите болтчета са закрепени с лепило за пластмаса.

— Съжалявам, че калибриращите болтчета трябваше да станат толкова малки — каза той. — По-добре е да се изработят по-точни маркировки, но размерът на главите на оригиналните болтове обърка нещата. Трябваше да използвам тези малки болтчета без глави. В противен случай прицелът не би се поместил в тази тръба. — Пъхна прицела в предназначената за него стоманена тръба и той пасна точно както и останалите части. Когато и последната от петте части изчезна от погледа, той взе мъничката стоманена игла, представляваща спусъка, и останалите пет експлодиращи патрона.

— Тези тук трябваше да поместя другаде — обясни домакинът.

Взе тапицирания с черна кожа приклад на пушката и показа на клиента къде е прорязан с бръснач. Пъхна спусъка в меката част под кожата и залепи прореза с черна изолационна лентичка. Изглеждаше съвсем нормално. Белгиецът извади от чекмеджето на бюрото си гумено цилиндърче с диаметър около четири и височина пет сантиметра.

От центъра на окръжната му основа стърчеше стоманено стъбло с резба.

— Това се слага на края на последната тръба — обясни белгиецът.

Около стъблото в гумата бяха пробити пет отвора. Той пъхна внимателно по един патрон във всеки от тях, така че останаха да се виждат само бронзовите капсули.

— Като се монтира гумата, патроните остават напълно невидими, а самата гума създава впечатление за правдоподобност — продължи Гоосенс. Англичанина остана безмълвен. — Какво мислите? — попита белгиецът с известна тревога в гласа.

Без да каже дума, Англичанина пое тръбите и ги разгледа една по една. Разтръска ги, но отвътре не се чу никакъв звук, тъй като вътрешните стени бяха облечени в два пласта бледосиво сукно, което поглъщаше както удари, така и шум. Най-дългата тръба бе петдесет сантиметра — тя съдържаше цевта и патронника на пушката. Останалите бяха по около тридесет сантиметра и съдържаха двата ствола на приклада — горен и долен, заглушителя и оптическия прицел. Петата — на приклада, със спусъка в нейната тапицировка, остана отделно, както и гуменият цилиндър с патроните. От ловната пушка, да не говорим за оръжието на професионалния убиец, нямаше и помен.

— Превъзходно — каза Чакала, като кимна бавно. — Точно каквото исках.

Белгиецът бе доволен. Като специалист в своята област, той ценеше похвалите, а знаеше, че клиентът отсреща е също сред първите в своя занаят.

Чакала взе стоманените тръби с частите от пушката вътре, внимателно зави всяка в зеблото и ги постави в куфара. Когато петте тръби, петата и гуменият цилиндър бяха увити и прибрани, той затвори куфара и подаде на Оръжейника дипломатическото куфарче с направените по мярка отделения.

— Това повече няма да ми трябва. Оръжието ще остане, където е сега, до момента, когато ми се удаде случай да го използвам. — Извади останалите двеста лири, които дължеше на белгиеца, от вътрешния си джоб и ги сложи върху масата. — Мисля, че деловите ни отношения приключиха, г-н Гоосенс.

Белгиецът прибра парите.

— Да, мосю, освен ако се сетите за още нещо, с което да ви бъда полезен.

— Само едно — отвърна англичанинът. — Помнете малката проповед върху мъдростта на мълчанието, която ви прочетох преди две седмици.

— Не съм я забравил, мосю — тихо отвърна белгиецът.

Отново се уплаши. Дали неговият наемен убиец с тих глас няма да реши да го пречука ей сега, та да си осигури мълчанието му? Положително не. Разследването на такова убийство би довело до знанието на полицията посещенията, направени от високия англичанин в тази къща дълго преди изобщо да му се удаде възможност да използува оръжието, което носеше сега в куфара. Англичанина сякаш четеше мислите му. Той бегло се усмихна.

— Няма от какво да се безпокоите. Нямам намерение да ви причиня зло. Освен това допускам, че човек с вашата интелигентност е взел определени мерки в случай, че бъде убит от свой клиент. Може би след час се очаква телефонен разговор? Някой приятел ще дойде и открие трупа, в случай че не успее да се свърже по телефона. Писмо, оставено при някой адвокат, което да бъде отворено в случай на смърт. За мен ликвидирането ви би създало повече проблеми от ония, които би разрешило.