Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Доволен от оръжието, той беляза положението на двете болтчета за настройване на прицела и като извади от джоба си шишенце с лепило, поля с гъстата течност главичките на двете болтчета и бакелитовата повърхност на скалите около тях. След половин час и две цигари лепилото се бе втвърдило, така че прицелът на това конкретно оръжие бе прецизно фиксиран за неговото зрение и за сто и тридесет метра разстояние.

Извади от другия джоб на ризата експлодиращия патрон, разви го и го пъхна в патронника на пушката. Прицели се особено внимателно в средата на пъпеша и стреля.

Докато последната струйка синкав дим се виеше от отвора на заглушителя, Чакала подпря оръжието о дървото и пое през поляната към провесената пазарска мрежа. Тя висеше отпусната и почти празна пред изранения ствол на дървото. Пъпешът, погълнал двадесет оловни куршума, без да стане на парчета, се бе разпаднал. Части от него бяха изхвърлени през дупките на мрежата и лежаха пръснати по тревата. Семчици и сок се стичаха по кората на дървото. Останалите парчета от месото на плода бяха размесени в дъното на мрежата, която висеше от ловджийския нож като сбръчкан скротум.

Чакала откачи мрежата и я захвърли в близките храсти. Мишената се бе превърнала в каша. Измъкна с разклащане ножа от дървото и го прибра в канията му. Отдалечи се от дървото, прибра си пушката и се върна при колата.

Там всяка част бе внимателно повита в пелените от пореста гума и прибрана в раницата заедно с обувките, чорапите, ризата и панталоните. Облече си отново градските дрехи, заключи раницата в багажника и спокойно изяде приготвените за обяд сандвичи.

Като свърши, излезе на коловоза, подкара към главния път и зави наляво за Бастон, Марш, Намюр и Брюксел. Прибра се в хотела малко след шест и след като качи раницата в стаята, слезе да уреди с администратора сметката за колата. Преди да се изкъпе за вечеря, прекара един час във внимателно почистване на всички части на оръжието и смазване на неговите движещи се части. Прибра ги в куфарчето, а него заключи в гардероба. По-късно вечерта раницата, канапът и няколко листа пореста гума бяха хвърлени в боклукджийския контейнер на някаква фирма, а двадесет и една гилзи потънаха в общинския канал.

В същото понеделнишко утро на пети август Виктор Ковалски се намираше отново в Централната поща на Рим и търсеше помощта на някой, който знае френски. Този път искаше да се свърже с информационната служба на АЛИТАЛИЯ и да научи часовете на полетите до и от Марсилия през текущата седмица. Разбра, че е пропуснал възможността за този ден, тъй като машината излиташе от Фиумичино след час и нямаше време да я хване. Следващият пряк полет бе в сряда. Не, нямаше други компании, които да извършват преки полети от Рим до Марсилия. Имаше комбинирани полети. Интересува ли се сеньор от подобна възможност? Не? Полет в сряда? Разбира се. Излитане в единадесет и петнадесет предобед и кацане на марсилското летище Маринян малко след пладне. Едно място? Само отиване или и връщане? Разбира се, а името? Ковалски съобщи имената от документите, които имаше в джоба си. След премахването на паспортните формалности в рамките на Европейската общност националната лична карта бе достатъчна.

Помолен бе да се яви на гишето на АЛИТАЛИЯ във Фиумичино един час преди излитането в сряда. Когато служителят от другия край на линията остави слушалката, Ковалски взе очакващите го писма, заключи ги в куфарчето си и напусна сградата, за да се прибере в хотела пеша.

На следващата сутрин Чакала се срещна за последен път с г-н Гоосенс. Позвъни по време на закуската и Оръжейника го извести, че със задоволство може да съобщи привършването на работата. Ще обича ли мосю Дуган да намине в 11 часа предобед? И нека донесе, моля, необходимото за окончателна проба.

Пак пристигна половин час по-рано, прибрал малкото дипломатическо куфарче в един най-обикновен куфар, който купи същата сутрин от магазин за употребявани вещи. Половин час наблюдава улицата на Оръжейника, преди да доближи накрая спокойно входната врата. Когато г-н Гоосенс го посрещна, той без колебание влезе в кабинета. Гоосенс влезе при него, след като заключи входната врата и затвори след себе си вратата на кабинета.

— Има ли други проблеми? — попита Англичанина.

— Не, този път мисля, че всичко е наред.

Белгиецът измъкна иззад бюрото си няколко рула зебло и ги положи отгоре. Като ги разгъна, нареди една до друга няколко стоманени тръбички, полирани така, че приличаха на алуминиеви. Когато остави и последната, протегна ръка за куфарчето с частите на пушката. Чакала му го подаде.