Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Черните безизразни очи на корсиканеца бяха приковани в него.

— Трябва да дойде. Такава е заповедта.

— Ами вие ме чухте. Казах, каквото искахте. Трябва да беше поразен. Просто затвори. Какво можех да направя?

— По-добре ще е да дойде. Заради теб, Жожо — повтори корсиканецът.

— Ще дойде — промълви примирено Жожо. — Ако може, ще дойде. Заради момиченцето.

— Добре. В такъв случай ти си свърши работата.

— Тогава измитайте се оттука — извика Жожо. — Оставете ни на мира.

Корсиканецът се изправи, все още с оръжието в ръка. Другият остана да седи, загледан в жената.

— Тръгваме — каза корсиканецът, — но вие двамата идвате с нас. Не можем да ви оставим да дрънкате насам-натам или пък да звъните в Рим.

— Къде ще ни водите?

— На малка почивка. Хубав, приятен хотел в планината. Много слънце и чист въздух. Ще ти подейства добре, Жожо.

— За колко време? — попита унило полякът.

— За колкото трябва.

Полякът погледна през прозореца към плетеницата от улички и редици рибарски сергии, сгушени зад сякаш слязлата от пощенска картичка арка на Старото пристанище.

— Сега е разгарът на туристическия сезон. По това време влаковете са претъпкани. През август печелим повече, отколкото за цялата зима. Това направо ще ни разори и няколко години няма да можем да се съвземем.

Корсиканецът се изсмя, сякаш тази мисъл твърде много го забавлява.

— Трябва да го приемеш по-скоро като печалба, Жожо. Все пак става дума за Франция, втората ти родина.

Полякът се завъртя.

— Пукната пара не давам за политиката. Хич не ми пука кой е на власт и коя партия иска да опропасти всичко. Обаче познавам хората като теб. Цял живот си имам работа с такива. Бихте служили на Хитлер, или на Мусолини, или на ОАС, стига да ви изнася. Или на когото и да било. Режимите могат да се сменят, но копелдаците като теб не се променят.

Докато крещеше, Жожо куцукаше към мъжа с пистолета, чийто чип нос не се отмести и на милиметър.

— Жожо — изкрещя жената от канапето, — Jojo, je t’en prie. Laisse-le. 63 63 Жожо, умолявам те. Остави го. (фр.) — Б.пр.

Полякът спря и погледна към жена си, сякаш забравил, че тя е там. Огледа стаята и хората в нея, един по един. Всички го гледаха — жената умолително, а двамата главорези от Тайната служба безразлично. Бяха свикнали на обиди, които не можеха да повлияят на неизбежното. Старшият от двамата кимна към спалнята.

— Стягай багажа. Първо ти, после жената.

— Ами Силви? Ще се върне от училище в четири. Няма кой да я посрещне — обади се жената.

Корсиканецът продължаваше да гледа мъжа й.

— Ще я вземем пътьом от училището. Всичко е подготвено. На директорката е казано, че баба й умира, и цялото семейство е извикано край смъртния одър. Пълна дискретност. А сега хайде.

Жожо сви рамене, хвърли още един поглед към жена си и влезе да се стяга в спалнята, последван от корсиканеца. Жената продължи да извива в ръце носната си кърпичка. След малко вдигна поглед към втория агент, седнал в другия край на канапето. Той бе гасконец, по-млад от корсиканеца.

— Какво… какво ще му сторят?

— На Ковалски ли?

— На Виктор.

— Неколцина господа искат да поговорят с него. Това е всичко.

След час цялото семейство седеше отзад в голям ситроен. Двамата агенти бяха отпред, забързани към един много уединен хотел във високите части на Веркор. 64 64 Планински масив във Франция. — Б.пр.

През уикенда Чакала бе на крайбрежието. Купи си бански костюм и прекара съботата под слънчевите лъчи на плажа на Зеебруге, изкъпа се няколко пъти в Северно море, шля се из малкото пристанищно градче и край пристана, където британски моряци и войници някога се бяха сражавали и умирали в кървавия хаос на куршумите. Ако ги бе попитал, може би някой от насядалите край водата и пуснали въдици за морски костур старци, с мустаци като на моржове, щяха да си спомнят времето отпреди четиридесет и шест години, но той не го стори. Днес англичаните бяха представени от няколко семейства, пръснати по плажа, радващи се на слънцето и загледани към своите играещи в прибоя деца.

В неделя събра багажа си и подкара бавно през фламандския пейзаж и по тесните улички на Гент и Бруге 65 65 Живописни градове в Белгия. — Б.пр. . Обядва с неповторимите стекове, приготвени над истински огън в ресторант „Сифон“ в Дам, и към средата на следобеда обърна колата към Брюксел. Преди да си легне, поръча ранно събуждане със закуска в леглото и пакет храна за обяд, като обясни, че иска на другия ден да отиде в Ардените, за да посети гроба на по-големия си брат, загинал при последната офанзива на германците срещу съюзническите сили в края на 1944 година. Администраторът бе самата услужливост. Обеща, че на всяка цена ще го събудят за поклонничеството.