Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Г-н Гоосенс се слиса. Той наистина имаше депозирано писмо при един адвокат, което винаги стоеше там и следваше да се отвори в случай на неговата смърт. То насочваше полицията към един точно определен камък в градинката зад къщата. Под камъка се намираше кутия, съдържаща списъка на всички, чието посещение за деня се очакваше. Този списък се сменяше всеки ден. За този ден бележката описваше единствения очакван посетител като висок англичанин с външност на заможен човек, представящ се с името Дуган. Това бе просто начин за презастраховка.

Англичанина го наблюдаваше спокойно.

— Така си и мислех — каза той. — Взели сте достатъчно мерки. И все пак аз ще ви убия на всяка цена, ако споменете пред когото и да било, без изключение, посещенията ми тук или покупката ми. Що се отнася до вас, в момента, в който напусна тази къща, аз преставам да съществувам.

— Това ми е напълно ясно, мосю. Така постъпвам с всички клиенти. Бих казал, че и от тях очаквам подобна дискретност. Ето защо серийният номер на пушката в ръцете ви бе заличен от цевта с помощта на киселина. Аз също трябва да се пазя.

Англичанина се усмихна отново.

— В такъв случай добре се разбираме. Пожелавам, ви приятен ден, мосю Гоосенс.

Минута по-късно вратата се затвори зад гърба му и белгиецът, който знаеше толкова много за оръжия и убийци, но така малко за Чакала, въздъхна с облекчение и се оттегли в своя кабинет да преброи парите.

Чакала не искаше да бъде видян от персонала на хотела с евтин куфар в ръка, затова, макар да бе закъснял за обяд, взе едно такси за Централна гара и остави куфара на гардероб. Разписката пъхна във вътрешното отделение на тънкия си портфейл от гущерова кожа.

Обядва хубаво и скъпо в „Син“, за да ознаменува края на фазата „планиране и подготовка“ във Франция и Белгия, после се върна в „Амиго“ да си плати сметката. Тръгна си, както пристигна: в изящно скроен кариран костюм, извити тъмни очила и два куфара „Вюитон“ 67 67 Известна френска фирма за чанти и куфари. — Б.пр. , следващи го в ръцете на портиера към очакващото такси. Бе обеднял с хиляда и шестстотин лири, но пушката лежеше на безопасно място в един неугледен куфар в багажния гардероб на гарата, а три изкусно фалшифицирани карти бяха скътани в един от вътрешните джобове на костюма му.

Самолетът излетя от Брюксел за Лондон малко след четири часа и макар на лондонското летище да прегледаха единия му куфар отгоре-отгоре, не намериха нищо и към седем часа той вече бе под душа в собственото си жилище, преди да излезе за вечеря в Уест Енд 68 68 Богаташки квартал, разположен в западната част на Лондон. — Б.пр. .

За нещастие на Ковалски в сряда сутринта нямаше телефонни разговори за провеждане от пощата. Ако бе имало, той щеше да изпусне самолета си. Кореспонденцията очакваше г-н Поатие на мястото си. Той получи петте плика, заключи ги в стоманения контейнер на края на веригата и забързано се отправи към хотела. Към девет и половина подполковник Роден го освободи и той можеше да отиде да спи и стаята си. Следващата му смяна като постови беше от седем часа същата вечер на покрива.

Ковалски се забави в стаята само колкото да вземе своя „Колт“ 45 (Роден никога не би му позволил да го носи на улицата) и да го пъхне в кобура под мишницата. Ако носеше сако по мярка, издутината от оръжието и кобура щеше да личи от сто метра, но неговите костюми бяха скроени толкова зле, колкото можеше да го стори само най-бездарният шивач, и въпреки гигантските му размери те му висяха като торби. Взе ролката лейкопласт и баретата, купени предния ден, и ги натъпка в сакото, пъхна в джоба си и свитък лири и франкове, спестяванията му за изтеклите шест месеца, и затвори вратата зад гърба си.

Дежурният пазач при бюрото на площадката вдигна поглед към него.

— Сега пък искат да се обаждам по телефона — каза Ковалски, като посочи с палец нагоре към деветия етаж. Пазачът не каза нищо, само го гледаше, докато пристигна асансьорът и той влезе вътре. След няколко секунди бе на улицата, където нахлузи големите тъмни очила.

В кафенето отсреща един човек, с брой „Оджи“ в ръце, наклони списанието и внимателно загледа Ковалски през непроницаемите тъмни очила, докато полякът се оглеждаше за такси. Като не можа да намери, закрачи към ъгъла Мъжът със списанието излезе от терасата пред кафенето и отиде до бордюра. Един малък фиат се отдели от редицата коли, паркирани по-долу на същата улица, и спря до него. Той се качи и фиатът запълзя след Ковалски със скоростта на пешеходец.