Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Виктор обаче се разтревожи. Мисълта, че малката Силви е болна, го разтърси. Малко неща бяха успели да проникнат до сърцето на Виктор Ковалски през прекараните в насилие тридесет и шест години. Беше дванадесетгодишен, когато немците нахлуха в Полша, и с една година по-голям, когато отведоха родителите му в закрита камионетка. Достатъчно възрастен, за да разбира какво върши сестра му в големия хотел зад катедралата, зает от германците и посещаван от толкова много техни офицери. Това така разстрои родителите му, че те имаха неблагоразумието да се оплачат във военната комендатура. Достатъчно възрастен да отиде при партизаните, той бе убил първия си немец на петнадесет години. Беше на седемнадесет, когато дойдоха руснаците, но родителите му бяха изпитвали към тях само омраза и страх, разказвали му бяха ужасяващи неща за това, което били сторили на поляците, така че той избяга от партизаните, разстреляни по-късно по заповед на комисаря, и като преследвано животно пое на запад към Чехословакия. По-късно изнемощелият от глад кльощав и върлинест юноша, който знаеше само полски, попадна в австрийски лагер за бежанци. Взеха го просто за поредната отломка на следвоенна Европа. Американската храна възвърна силите му. Една пролетна нощ на 1946 година избяга от лагера и заедно с още един поляк, когото бе срещнал там и който говореше френски, отпътува на автостоп в южна посока, към Италия, а след това към Франция. Една нощ в Марсилия ограби някакъв магазин, уби собственика, който му пречеше, и отново побягна. Другарят му го остави, след като му обясни, че има само едно място на света, където Ковалски може да отиде — Чуждестранния легион. Записа се на другата сутрин и преди да е започнало както трябва полицейското разследване в съсипаната от войната Марсилия, той вече бе в Сиди бел Абес. Средиземноморска Марсилия бе все още важна база за внос на американски храни и извършваните в тази връзка убийства не бяха нещо необичайно. След като в течение на няколко дни не бе заподозряно никое конкретно лице, следствието бе прекратено. Докато научи това обаче, Ковалски бе вече легионер.

Беше деветнадесетгодишен и старите пушки го наричаха „petit bonhomme“ 55 55 Малко човече (фр.). — Б.пр. . После им показа как може да убива и започнаха да му викат Ковалски.

Шестте години в Индокитай ликвидираха евентуалните останки от човещина у него, а след това капралът гигант бе изпратен в Алжир. Междувременно обаче го командироваха край Марсилия, в шестмесечен лагер за преподготовка. Там срещна Жюли — дребничка, но проклета чистачка в пристанищен бар, която имаше неприятности със своя сутеньор. Само с един удар Ковалски го отпрати на шест метра от себе си. Човекът остана в безсъзнание цели десет часа. Години след това произнасяше зле думите — така лошо му бе разбита долната челюст.

Жюли хареса огромния легионер, който стана за няколко месеца нейн „покровител“ и я изпращаше след работа до паянтовата й мансарда на Vieux Port 56 56 Старото пристанище (фр.). — Б.пр. . В отношенията им, главно от нейна страна, имаше много сладострастие, но не и любов, особено след като научи, че е бременна. Каза, че детето е негово, и той повярва може би защото му се искаше да е така. Каза му още, че не иска това дете и че познава някаква старица, която щяла да й помогне да се отърве от него. Ковалски я напляска и й каза, че ако го стори, ще я убие. След три месеца трябваше да замине за Алжир. Междувременно се бе запознал с друг поляк, бивш легионер — Йозеф Гжибовски, известен с прозвището „Жожо Поляка“. Той бе инвалид от Индокитайската кампания и живееше с една жизнерадостна вдовица, която буташе количка със сандвичи напред-назад по пероните на Централната гара. След сватбата си през 1953 година заработиха заедно, като Жожо куцукаше след жена си, прибираше парите и връщаше рестото, а тя раздаваше сандвичите. През вечерите, когато не бе на работа, Жожо навестяваше баровете, пълни с легионери от околните казарми, за да си припомня миналите времена. Повечето бяха младоци, вербувани след неговото време в Туран, Индокитай, но една вечер се натъкна на Ковалски.

Той се обърна за съвет именно към Жожо. Жожо го подкрепи. И двамата някога бяха католици.

— Иска да махне бебето — оплака се Виктор.

— Salope 57 57 Мръсница (фр.). — Б.пр. — обяви Жожо.

— Крава — съгласи се Ковалски. Пиха още, загледани унило в огледалото зад бара.

— Не е честно към малкия — продължи Виктор.

— Не е — додаде Жожо.