Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Англичанинът хвана профилирания край на затвора между палеца и показалеца си и завъртя рязко обратно на часовниковата стрелка. Затворът се освободи и превъртя в жлеба. Плъзна се назад, за да разкрие лъскавото гнездо, където щеше да легне патронът, и тъмния отвор в задния край на цевта. Гостът рязко върна затвора и го завъртя надясно. Той мазно щракна.

Точно под затвора бе майсторски заварен стоманен диск. Малко по-дебел от сантиметър и с още по-малък диаметър, той имаше в горния си край срез във формата на полумесец, за да може да се изтегля назад затворът. В центъра на диска отзад имаше отвор, широк около шест милиметра. Той бе резбован, като за болтче.

— Това е за рамката на приклада — поясни тихо белгиецът.

Чакала забеляза, че никъде нямаше и следа от свалената дървена ложа, ако не се броят плитките шлици по протежение на долната страна на патронника. Двете дупчици за болтчетата, които държаха ложата за ствола, едва личаха — майсторски запълнени и оксидирани. Англичанина обърна оръжието и го разгледа отдолу. Под патронника личеше тесен процеп. През него се виждаше долната страна на затвора, в който бе монтиран ударникът. През отворите се подаваше крачето на спусъка — срязано наравно с повърхността на стоманения патронник.

Към остатъка на оригиналния спусък бе заварен малък метален накрайник, също с резбован отвор. Г-н Гоосенс мълчаливо подаде къс, два и половина сантиметров закривен ствол с резба в единия край. Клиентът вкара този край в дупката и бързо завъртя стволчето с палец и показалец. Когато го стегна, под патронника щракна новият спусък.

От другата страна на масата белгиецът бръкна в таблата и извади тънка метална пръчка с резба в единия край.

— Първата част от сглобяемия приклад — каза той.

Наемникът пъхна нарязания край в специалния отвор на патронника и зави докрай металната пръчка. Гледана в профил, тя излизаше от задния край на оръжието и се спускаше под ъгъл от тридесет градуса. На пет сантиметра от резбата, близо до механизма на карабината, стоманената пръчка бе леко сплескана и на това място бе пробит под ъгъл малък отвор. Оста му бе насочена право назад. Гоосенс извади втора, по-къса пръчка.

— Горният ствол.

И той бе поставен на място. Двата ствола стърчаха назад, като горният излизаше под много по-широк ъгъл спрямо линията на цевта, така че двете пръчки се разделяха една от друга като страни на лишен от основа триъгълник. Гоосенс подаде и основата. Тя бе огъната, дълга петнадесетина сантиметра и дебело тапицирана с черна кожа. В двата края на раменния предпазител или „петата“ на карабината имаше по един малък отвор.

— Тук нищо не се завива — отбеляза оръжейникът, — само притискате към краищата на двата ствола.

Англичанина нагласи краищата на двата стоманени ствола към съответните дупчици и вкара „петата“ на мястото й. Погледната отстрани, сега пушката изглеждаше по-нормално — със спусък и цял приклад, очертан от горния и долен ствол с основата. Чакала пое оръжието за стрелба, долепи приклада до рамото, хвана с лявата ръка патронника отдолу, сгъна десния показалец около спусъка, затвори лявото око и присви дясното с поглед по протежение на цевта. Насочи оръжието към стената отсреща и натисна спусъка. От вътрешността на патронника се чу слабо щракване. Гостът се обърна към белгиеца, който държеше във всяка ръка по нещо, приличащо на черна двадесет и пет сантиметрова тръба.

— Заглушител — промълви Англичанина.

Пое подадената тръба и погледна края на цевта. Там имаше ситна резба. Пъхна по-широкия край на заглушителя и започна бързо да навива, докато повече нямаше накъде. Заглушителят стърчеше от края на ствола като дълга наденица. Англичанина протегна ръка през масата и г-н Гоосенс постави в нея оптическия прицел.

Върху горната повърхност на цевта бяха издълбани няколко двойки жлебове. В тях влизаха пружиниращите крачета от долната страна на оптическата тръба, така че тя да остане точно успоредна на цевта. Отдясно и отгоре на телескопа имаше малки, изцяло вътре в тялото винтчета, които служеха за нагласяване на кръстатия прицел вътре в тръбата. Англичанина отново вдигна оръжието и присви око за прицел. За случайния наблюдател той би могъл да изглежда като елегантен, облечен в кариран костюм английски джентълмен, който изпробва нова спортна пушка в някой оръжеен магазин на Пикадили. Но онова, което допреди десетина минути представляваше куп странни на вид части, нямаше нищо общо със спортните пушки — то бе далекобойна, напълно обезшумена карабина за наемен убиец, с голяма начална скорост на куршума. Чакала я остави върху масата. Обърна се към белгиеца и кимна със задоволство.