Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Добре. Казаното звучи логично. Въпросът е, че тези неща ми трябват, при това превъзходно изработени. Кога?

Белгиецът сви рамене:

— Трудно е да се каже. Разполагам с основните материали, само дано не възникне някакъв нов проблем. В което се съмнявам. Убеден съм, че съм преодолял последните технически затруднения. Пет-шест дни. Най-много седмица.

Англичанина с нищо не показа досадата си. Докато изучаваше впусналия се в обяснения домакин, лицето му остана безизразно. Когато той свърши, гостът бе все още потънал в размисъл.

— Добре — каза най-подир. — Това ще наложи промени в плановете ми. Но може би не така сериозни, колкото смятах при първото си идване. В известна степен ще зависи от един телефонен разговор, който трябва да проведа. Пък и, така или иначе, трябва да обстрелям оръжието, което може да стане и в Белгия. Ще ми трябват обаче пушката, непреработените патрони и един от другите. Ще ми трябва и някое тихо, усамотено място да се упражнявам. Къде в тази страна човек може при пълна тайна да опита новата си пушка? Става дума за сто и тридесет до двеста и петдесет метра открито пространство.

Г-н Гоосенс се замисли за миг.

— В горите на Ардените 58 58 Планинска верига, минаваща през Белгия, Франция и Люксембург. — Б.пр. — отвърна накрая. — Там има просторни и напълно безлюдни лесове. За един ден можете да отидете и се върнете. Днес е четвъртък, утре започва уикендът и горите може да се изпълнят с излетници. Бих предложил понеделник, пето число. Надявам се до вторник или сряда да съм привършил.

Англичанина кимна удовлетворен.

— Добре. Мисля, че е най-добре отсега да взема пушката и мунициите. Ще се свържа отново с вас следващия вторник или сряда.

Белгиецът се готвеше да възрази, но клиентът го изпревари:

— Струва ми се, че все още ви дължа седемстотин лири. Ето… — Той пусна няколко пачки банкноти върху попивателната. — Това са още петстотин лири. Останалите двеста ще получите, щом взема остатъка от поръчката.

— Мерси, мосю — благодари оръжейният майстор и напъха банкнотите в джоба си. Сетне част по част разглоби карабината, като внимателно полагаше всеки детайл в тапицираното със зелено сукно легло в кутията.

Единственият експлодиращ куршум, поискан от наемника, бе завит отделно в мека хартия и сложен в кутията при парцалите и четките за чистене. Накрая домакинът затвори калъфа и го подаде на Англичанина заедно с опаковката патрони. Клиентът сложи патроните в джоба си и пое елегантното дипломатическо куфарче.

Г-н Гоосенс го придружи вежливо до изхода.

Чакала се върна в хотела си навреме за един късен обяд. Най-напред внимателно положи куфарчето на дъното на гардероба, заключи и прибра ключа в джоба си.

Следобед влезе, без да бърза, в сградата на Централната поща и поръча разговор с телефонен номер в Цюрих. Мина половин час, докато го свържат, и още пет минути, докато хер Майер дойде на апарата. Англичанина се представи чрез един номер, а след това и с името си.

Хер Майер помоли да бъде извинен за миг и се върна две минути по-късно. Тонът му бе загубил първоначалната предпазлива сдържаност. Клиенти, чиито сметки в долари и швейцарски франкове растат равномерно, заслужават любезно отношение. Човекът от Брюксел зададе въпрос, а швейцарският банкер отново помоли за извинение, но този път се върна след по-малко от тридесет секунди. Очевидно имаше пред себе си влоговите документи на клиента и ги проучваше.

— He, mein Herr — пропука гласът му в брюкселската телефонна кабина. — Тук имаме вашето нареждане да ви уведомяваме с бърза въздушна поща при всяко ново плащане, но за посочения от вас период такива не е имало.

— Само питам, хер Майер, тъй като отсъствах от Лондон за две седмици и може нещо да е дошло през това време.

— Не, не е. Като се получи, веднага ще ви уведомим.

Залят от благопожеланията на хер Майер, Чакала остави слушалката, плати и си отиде.

С фалшификатора се срещна в бара на улица Ньов същата вечер малко след шест. Човекът вече го чакаше и Англичанина, забелязал едно все още незаето ъглово сепаре, му кимна да отидат там. Белгиецът се присъедини към него малко след като седна и запали цигара.

— Готово ли е? — попита Англичанина.

— Да. При това отлично свършена работа, нищо, че аз го казвам.

Чакала протегна ръка.

— Покажете.

Белгиецът запали една от своите цигари „Бастос“ и поклати глава.

— Моля да ме разберете, мосю, това е прекалено оживено място. Освен това за проверката е нужна силна светлина, особено за френските документи. В ателието са.