Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Щом влезе в жилището си, Жаклин Дюма погледна часовника. Имаше на разположение три часа да се приготви и макар да възнамеряваше да положи най-големи усилия, два часа бяха достатъчни. Съблече се и се изкъпа, изсуши се пред голямото огледало на гардеробната врата, като безучастно наблюдаваше как кърпата се плъзга по кожата. Изпъна нагоре ръце, за да повдигне твърдите гърди с розови пъпки, но нямаше и помен от приятното чувство на очакване, предизвикано от мисълта, че те скоро ще бъдат галени от дланите на омразен човек.

Помисли трезво за предстоящата нощ и коремът й се сви от отвращение. Обеща си, че ще изтърпи всичко, каквито и да са любовните му предпочитания. Извади от бюрото снимката на Франсоа. Той гледаше от рамката със същата иронична полуусмивка, с която я наблюдаваше как прелита през перона на гарата, за да го срещне. Мекият кестеняв цвят на косите от снимката, свежият пясъчен цвят на униформата, опънат от твърдите мускули на гърдите, към които някога, така отдавна, обичаше да долепя лице и да усеща върху пламналите си бузи хладния метал на десантните отличителни знаци. Всичко това бе там, под стъклото. Просна се върху леглото и вдигна Франсоа над себе си, погледнал надолу, както докато се любеха, задавайки ненужния си въпрос: „Alors, petite, tu veux?“ 48 48 Е, малката ми, искаш ли? (фр.) — Б.пр. . А тя винаги шепнеше в отговор: „Oui, tu sais bien.“ 49 49 Да, ти добре знаеш. (фр.) — Б.пр. И тогава се случи.

Като затвори очи, усети вътре в себе си него, твърд и жарък, пулсиращ от мощ, чу тихо мълвените в ушите нежности, тихия стон на последната команда „Viens, viens…“ 50 50 Хайде, свършвай. (фр.) — Б.пр. , която нито един път не остана неизпълнена.

Отвори очи и се загледа в тавана, притиснала затопленото стъкло на портрета към гърдите си. „Франсоа — едва чуто промълви тя, — помогни ми, моля те, помогни ми довечера.“

В последния ден от месеца Чакала имаше много работа. Сутринта прекара на битпазара, минавайки от сергия на сергия с евтина чанта в ръка. Купи си мърлява барета, чифт добре износени обувки, не особено чисти панталони и след много търсене дълга връхна дреха, която някога е била шинел. Би предпочел нещо от по-тънка материя, но шинелите рядко са предназначени за разгара на лятото, а и във Френската армия ги шият от дебел мъхест плат. Беше обаче достатъчно дълго, дори на него му висеше доста под коленете, а това беше най-важното.

Докато напускаше пазара, погледът му попадна на една сергия, отрупана с медали, повечето патинирани от времето. Купи си цяла колекция заедно с една брошура относно френските военни отличия, съдържаща избелели фотоси на орденските лентички и пояснителни бележки за читателя кое отличие за участие в коя кампания или за какъв вид героизъм се дава.

След като обядва леко в „Куини“ на улица Роаял, той зави към хотела си, плати сметката и си стегна багажа. Новите му придобивки легнаха на дъното в един от двата скъпи куфара. С помощта на брошурата състави от колекцията си набор награди, като започна с Военен медал за храброст пред лицето на врага, към който прибави Медал на Освобождението и още пет отличия за участие в конкретни акции на Силите на Свободна Франция по време на войната. Награди се с отличията за участие при Бир Хаким, Либия, Тунис, Деня на десанта, както и за доблестна служба във Втора бронетанкова дивизия на генерал Филип Льоклер.

Останалите медали и брошурата пусна в две различни кошчета за боклук, закрепени към улични стълбове по булевард Малезерб. Дежурният администратор го осведоми, че в пет и петнадесет от Северната гара тръгва за Брюксел отличният експрес „Северна звезда“. Качи се на него, вечеря добре и пристигна в Брюксел в последните часове на юли.

Писмото за Виктор Ковалски се получи в Рим на следващата сутрин. Капралът гигант прекосяваше фоайето на хотела, след като бе прибрал пощата за деня, когато едно пиколо извика подире му:

— Signor, per favore… 51 51 Господине, ако обичате… (ит.) — Б.пр.

Ковалски се извърна, начумерен както винаги. Не познаваше италианчето, но в това нямаше нищо необичайно — никога не им обръщаше внимание, докато прекосяваше светкавично фоайето към асансьора. Тъмноокият младеж се приближи до него с някакво писмо в ръка.

— Er una lettera, signor. Per un Signor Kowalski… No cognosco questo signor… E forse un francese… 52 52 Има едно писмо, господине. За някой си господин Ковалски… Не познавам този господин… Но явно е французин… (ит.) — Б.пр.