Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

В шест часа вечерните вестници смениха заглавните си шапки. Късните издания носеха по една крещяща лента в горния край на първа страница: Assassin de la Belle Baronne se refugie a Paris 158 158 Убиецът на красивата баронеса се укрива в Париж. (фр.) — Б.пр. . Отдолу имаше портрет на баронеса Дьо ла Шалониер, увеличен от обща снимка, направена на светско тържество в Париж преди пет години. Открита бе в архивите на една фотоагенция и всички вестници я публикуваха. В шест и половина, пъхнал под мишница един брой от „Франс соар“, полковник Ролан влезе в малко кафене на улица Вашингтон. Чернобрадият барман го погледна съучастнически и кимна към друг мъж в задната част на помещението.

Той се приближи и заговори Ролан:

— Полковник Ролан?

Шефът на Оперативното управление кимна.

— Моля, последвайте ме.

Поведе го през една врата в дъното на кафенето и по стълбите към малка дневна на първия етаж — вероятно жилище на самия собственик. Почука и отвътре се чу:

— Entrez 159 159 Влезте. (фр.) — Б.пр. .

Когато вратата се затвори зад гърба му, Ролан пое протегнатата ръка на надигналия се от креслото мъж.

— Полковник Ролан? Enchante 160 160 Много ми е приятно. (фр.) — Б.пр. . Аз съм Capu 161 161 Буквално, глава (корсикански диалект), в случая — шеф. — Б.пр. на Съюза на корсиканците. Научих, че търсите някакъв човек…

Беше осем часът, когато старши следователят Томас се обади от Лондон. Говореше уморено. Денят не бе лек. Някои консулства се бяха отзовали с желание, други се оказаха много трудни.

Съобщи, че като не се смятат жени, негри, азиатци и дребосъци, през изтеклите петдесет дни в Лондон са загубили паспортите си осем чуждестранни туристи. Изброи ги всичките, грижливо и стегнато — имена, номера на документите и описание.

— Сега да махнем тези, които са вън от подозрение — предложи. — Трима са загубили паспортите си по време, за което знаем, че Чакала, или Дуган, не е бил в Лондон. Проверихме самолетните резервации и покупки на билети чак до първи юли. На осемнадесети юли, изглежда, е взел вечерната машина за Копенхаген. Според британските авиолинии е купил билет на гишето им в Брюксел, платил е в брой и се върнал в Англия вечерта на шести август.

— Да, това съвпада — потвърди Льобел. — Ние установихме, че част от това пътуване извън Лондон е преминало в Париж. От двадесет и втори до тридесет и първи юли.

— Е — каза Томас с пукащ от телефонната линия глас, — значи три от паспортите са изчезнали, когато не е бил тук. Можем да ги отпишем, нали?

— Правилно.

— От останалите петима единият е прекалено висок. Шест фута и шест инча, това е над два метра по вашему. Освен това е италианец, което означава, че в паспорта му ръстът е даден в метри и сантиметри. Ще рече, един френски митничар веднага би забелязал разликата, освен ако Чакала не ходи на кокили.

— Съгласен съм, човекът трябва да е някакъв гигант. Отпишете го. Какви са другите четирима? — попита Льобел.

— Единият е прекалено дебел. Двеста четиридесет и два фунта или доста над сто килограма. Чакала би трябвало така да се е подплатил, че да не може да ходи.

— Отпишете и тоя — каза Льобел. — Друг?

— Вторият е твърде стар. На ръст отговаря, обаче е над седемдесетте. Чакала надали би могъл да изглежда на толкова, освен ако с лицето му не се заеме истински специалист по театрален грим.

— Отписваме го и него. Последните двама?

— Единият е норвежец, другият американец — каза Томас. — И двамата пасват. Високи, широкоплещести, на възраст между двадесет и петдесет. Две неща говорят против вероятността норвежецът да е вашият човек. На първо място, той е рус. Не ми се вярва, след като е бил разобличен като Дуган, Чакала да се върне към естествения цвят на косата си. Твърде много би наподобявал Дуган. Второто нещо: норвежецът е заявил пред своя консул, че паспортът с положителност се е измъкнал от джоба му, когато паднал облечен в Серпантината 162 162 Езеро в Лондонския Хайд Парк. — Б.пр. , докато се возел на лодка. Кълнял се, че паспортът бил на мястото си, когато паднал, а когато излязъл след петнадесет минути, вече го нямало. От друга страна, американецът подписал клетвена декларация в полицията в Лондон, според която чантата с паспорта му била открадната, докато гледал на другата страна в главната зала на летището. Какво ще кажете?

— Изпратете — отвърна Льобел всички подробности за американеца Марти Шулбърг. Снимката му ще взема от паспортната служба във Вашингтон. И още един път ви благодаря за всички положени усилия.