Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Tu m’invites? 167 167 Ще ме почерпиш ли? (фр.) — Б.пр. — Гласът наподобяваше момичешко фъфлене.

Чакала бавно поклати глава. Швестерът сви рамене и се обърна към „приятелката“ си. Продължиха шепнешком разговора, придружен от възклицания на престорен страх. Чакала бе свалил якето си и докато посягаше към чашата, подадена от бармана, мускулите по рамото и гърба му раздвижиха тениската.

Барманът бе доволен. „Дясна резба“? Не, изключено, нямаше да е тук. Нито пък тъпкач, излязъл на лов за маце, иначе защо щеше да отреже бедничката Корин, когато го помоли да я почерпи. Тоя трябва да е… О, какво чудо! Красив млад тъпкач, който търси сериозна дама да го прибере у тях. Хубав цирк предстоеше тази вечер.

Тъпкачите започнаха да пристигат към полунощ, настаняваха се в дъното, разглеждаха присъстващите, от време на време даваха знак на бармана и си шушукаха с него. Той се връщаше на мястото си и викаше някое от „момичетата“.

— Господин Пиер иска да ти каже нещо, мила. Постарай се да се представиш възможно най-добре и, за Бога, недей да плачеш като миналия път.

Чакала направи избора си малко след дванадесет. Двама мъже в дъното го наблюдаваха вече от няколко минути. Бяха на отделни маси и от време на време си хвърляха отровни погледи. И двамата бяха към края на средната възраст — единият дебел с малки очички под тлъсти клепачи и преливащи над яката тлъстини по врата. Имаше противен свински вид. Другият бе слаб и елегантен, с врат на лешояд и оплешивяващо теме, връз което грижливо бяха подредени оскъдни кичурчета коса. Носеше отлично скроен костюм с тесни панталони и сако, под чиито ръкави се подаваше крайчецът на дантела по маншетите. Имаше и надиплена копринена кърпа, артистично вързана около врата. От хората на изкуството, модата или фризьорството е, помисли си Чакала.

Дебелият повика бармана и му прошепна нещо в ухото. Една едра банкнота потъна в тесните му панталони. Той прекоси обратно помещението.

— Господинът би искал да знае дали ще пожелаете да му правите компания на чаша шампанско? — прошепна барманът и го погледна игриво.

Чакала остави уискито си.

— Кажете на господина, — отвърна ясно, за да го чуят „госпожиците“ в бара, — че не ме привлича.

Последваха ужасени възклицания, а неколцина тънки филмови красавци се смъкнаха от столчетата си край бара и приближиха да не би да пропуснат някоя дума. Очите на бармана се разшириха от недоумение.

— Той ти предлага шампанско, скъпи. Познаваме го, фрашкан е с мангизи. Излезе ти късметът.

Вместо отговор Чакала слезе от столчето, взе си чашата с уискито и бавно се насочи към другата възрастна „дама“.

— Ще разрешите ли да седна тук? — попита. — Досаждат ми.

Артистът почти припадна от удоволствие. След няколко минути дебелият, все още свъсен от нанесената му обида, напусна бара, докато неговият съперник, отпуснал непринудено старата си костелива ръка върху тази на младия американец седнал на масата му, обясняваше на новия си приятел какви абсолютно, ама абсолютно шокиращи обноски имат някои хора.

Чакала и неговият придружител излязоха от бара след един. Няколко минути преди това педалът, представил се като Жюл Бернар, го бе попитал къде се е настанил. С престорен срам той призна, че няма къде да спи и е само един студент, останал без средства и разчитащ единствено на късмета си. Що се отнася до Бернар, той просто не можа да повярва на добрата си орисия. Така се били стекли обстоятелствата, каза той на младия си приятел, че имал апартамент, много добре обзаведен и тих, тих. Живеел сам, никой никога не го безпокоял и никога не допускал да има нещо общо със съседите в блока, тъй като те били ужасно, ужасно груби в миналото. Би бил много щастлив, ако младият Мартин отседне при него, докато е в Париж. Последва ново шоу, този път на дълбока благодарност, с което Чакала прие. Преди да излязат от заведението, той се вмъкна в тоалетната (имаше само една) и след няколко минути се появи с дебело гримирани очи, напудрени бузи и начервени устни. Бернар изглеждаше много притеснен от това, но го прикри, докато бяха вътре. Отвън на тротоара обаче му каза с укор:

— Не те харесвам в тоя вид. Приличаш на ония гадни пачаври вътре. Ти си много хубаво момче. Всички тия боклуци не ти трябват.

— Съжалявам, Жюл, мислех, че така е по-добре за теб. Ще измия всичко, когато се приберем.

Донякъде успокоен, Бернар го поведе към колата си. Прие да откара новия си приятел до гара Остерлиц да си вземе багажа, преди да се приберат у дома. При първата пресечка на пътя излезе полицай и им махна да спрат. Когато наведе глава към прозореца на шофьора, Чакала включи осветлението в купето. Полицаят гледа известно време, след което се отдръпна с израз на погнуса върху лицето.