Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Продължавайте — заповяда той, без да се разправя повече. И докато колата се отдалечаваше, измърмори: — Sales pedes! 168 168 Мръсни педали! (фр.) — Б.пр.

Спряха ги още един път, точно пред гарата, и полицаят поиска документи. Чакала нададе прелъстителен кикот:

— Само това ли искаш? — попита дяволито.

— Чупка — каза полицаят и се отдалечи.

— Не ги дразни така — тихо каза Бернар. — Ще ни навлечеш някой арест.

Чакала си получи двата куфара от багажния гардероб само срещу един гнуслив поглед от дежурния чиновник, след което ги пъхна в багажника на Бернар.

Имаше още едно спиране по пътя към жилището. Този път бяха двама от специалните части — сержант и редник. Махнаха им да спрат само на неколкостотин метра от апартамента на Бернар. Редникът обиколи колата до прозореца на пътническото място и погледна Чакала в лицето. След това рязко се отдръпна.

— О, Господи! Къде сте тръгнали вие двамата? — изръмжа.

Чакала нацупи устни:

— А ти къде мислиш, пиленце?

Лицето на мъжа от CRS се сгърчи от отвращение.

— Гадни педали, повръща ми се от вас. Махайте се.

— Трябваше да им поискаш личните карти — обърна се сержантът към редника, когато стоповете на Бернаровата кола се изгубиха по улицата.

— Стига, старши — възрази редникът. — Търсим юнака, дето го е заврял на баронесата, а после я е очистил, а не двойка разбеснели се швестери.

Към два часа Бернар и Чакала бяха стигнали в жилището. Чакала настоя да прекара нощта върху кушетката в кабинета, а Бернар преглътна протеста си, макар тайно да надничаше през вратата на спалнята, докато младият американец се събличаше. Явно прелъстяването на нюйоркския студент с железните мускули щеше да се окаже тънка, но възбуждаща игра.

През нощта Чакала инспектира хладилника в добре обзаведената и подредена с женски вкус кухня, за да установи, че в него има достатъчно храна, за да може един човек да преживее три дни, но не и двама. Сутринта Бернар понечи да отиде за прясно мляко, но Чакала го задържа под предлог, че предпочитал кафето си с мляко от консерва. Така че прекараха сутринта в приказки, без да излизат. Чакала настоя да види по телевизията обедния осведомителен бюлетин.

Първата новина се отнасяше до издирването на лицето, убило преди четиридесет и осем часа мадам баронесата на Шалониер. Жюл Бернар изхленчи от страх:

— Ооох, не мога да понасям насилие.

В следващия миг екранът се изпълни от едно лице: симпатично младо лице с тъмнокестенява коса и очила в дебели рамки — лицето на убиеца, както съобщи говорителят, американския студент на име Марти Шулбърг. „Молим всеки, който е видял този човек или знае нещо за него…“

Бернар, който седеше на канапето, се извърна и погледна нагоре. Последната му мисъл бе, че говорителят е сбъркал — каза, че очите на Шулбърг са сини, докато очите, гледащи го иззад сграбчилите гърлото му железни пръсти, бяха сиви…

След няколко минути вратата на гардероба в антрето се затвори зад облещените и разкривени черти, разбъркана коса и провесен език на Жюл Бернар. Чакала взе едно списание от стойката в кабинета и се приготви да чака два дни…

През тези два дни Париж бе претърсван както никога дотогава. Надникнато бе във всеки хотел — от най-изисканите и скъпи до последния курварник, регистрите бяха проверени. Посетен бе всеки пансион, всички стаи, давани под наем, всички нощни приюти и общежития. Мъже в цивилни дрехи наводниха барове, ресторанти, нощни клубове, кабарета и кафенета и показваха снимката на издирвания човек на келнери, бармани и биячи, дето изхвърлят неприятни посетители от заведенията. Къщите и жилищата на всички известни симпатизанти на ОАС бяха обърнати наопаки. Над седемдесет млади мъже, напомнящи убиеца в незначителна степен, бяха задържани за разпит, за да бъдат след това освободени с формално извинение, и то само защото всичките бяха чужденци, а с чужденците човек трябва да се отнася по-любезно, отколкото с туземците.

Стотици хиляди хора, таксита и автобуси бяха спирани по улицата за проверка на документите. По всички главни входни пунктове на Париж се появиха заграждения, а любителите на нощни разходки биваха задържани по няколко пъти в разстояние на един-два километра.

Корсиканците шареха из престъпния свят, тихомълком посещаваха свърталищата на сутеньори, проститутки, педерасти, джебчии, улични побойници и всякакви мошеници с предупреждението, че всеки, укрил информация, ще си навлече гнева на Съюза с всичките възможни последици.