Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

В десет часа същата вечер в министерството се проведе още едно съвещание. Оказа се най-краткото до момента. Вече от един час всяко звено от държавния апарат за сигурност разполагаше с копие от данните на Марти Шулбърг, търсен за убийство. Очакваше се снимката да пристигне преди зори, навреме за първите издания на вечерните вестници, излизащи към десет сутринта.

Министърът се изправи.

— Господа, когато се срещнахме за първи път, се съгласихме с комисар Бувие, че идентифицирането на наемния убиец, известен с прозвището Чакала, е по принцип чисто детективска задача. С оглед отминалите събития не бих се противопоставил на подобна диагноза. През тези отминали десет дни имахме щастието да се радваме на услугите на комисар Льобел. Въпреки трите промени на самоличността на наемника — от Калтръп на Дуган, от Дуган на Йенсен и от Йенсен на Шулбърг — и въпреки постоянното изтичане на информация от това помещение, той съумя както да идентифицира, така и да локализира местонахождението на този човек. Дължим му нашата благодарност.

Министърът сведе глава към Льобел, който изглеждаше притеснен.

— Отсега нататък, обаче задачата трябва да се прехвърли върху всички нас. Разполагаме с име, описание, номер на паспорта, националност. След няколко часа ще имаме и снимка. Убеден съм, че при наличието на силите на ваше разположение броени часове след това ще сме заловили нашия човек. Всеки полицай в Париж, всеки служител от специалните части, всеки детектив е получил вече своите инструкции. Преди да настъпи утринта или най-късно утре до обяд за този човек няма да остане нито едно кътче, където да се скрие.

А сега нека да поздравя още един път комисар Льобел, като същевременно свалям от плещите ви тегобата и напрежението, свързани с това разследване. През предстоящите часове няма да имаме нужда от вашата неоценима помощ. Вие си свършихте работата, при това добре. Благодаря ви.

Министърът зачака мълчаливо. Льобел примигна бързо няколко пъти и се надигна от мястото си. Сведе глава към събраните властимеющи мъже, които разполагаха с хиляди подчинени и милиони франкове. В отговор те му се усмихнаха. Льобел се обърна и излезе от стаята.

За първи път от десет дни насам комисар Льобел се прибра да си легне у дома. Докато превърташе ключа в ключалката и изслушваше първия укорителен крясък на жена си, часовникът удари полунощ и настъпи двадесет и трети август.

Чакала влезе в бара един час преди полунощ. Беше тъмно и няколко секунди той едва можеше да различи очертанията на помещението. Покрай лявата стена имаше дълъг бар с осветени огледала и бутилки отзад. Докато вратата се затваряше, барманът го наблюдаваше с нескрито любопитство.

Помещението бе продълговато и тясно по протежение на бара, с малки масички край дясната стена. Отсреща то се разширяваше и там бяха сложени по-големи маси, за по четири до шест човека. Покрай самия бар имаше редица високи столчета. Повечето от тях, както и повечето масички, бяха заети от редовната клиентела на заведението.

Разговорите около най-близките до вратата маси секнаха, докато насядалите го разглеждаха, и тишината се разпростря над помещението, понеже и останалите, уловили погледите на своите компаньони, се извърнаха да видят високата атлетична фигура до входа. Разменен бе шепот, чуха се едно-две хихикания. Чакала видя свободното столче и тръгна към него. Настани се и долови зад гърба си бърз шепот:

— Oh, regarde-moi са 163 163 Оо, погледни само! (фр.) — Б.пр. ! Тия мускули, скъпи, ще се побъркам.

Барманът се плъзна край бара и застана срещу него да го разгледа по-добре. Карминените устни се разтегнаха в кокетна усмивка.

— Bonsoir… Monsieur. 164 164 Добър вечер, господине. (фр.) — Б.пр.

Отзад се чу хор от смехове — повечето язвителни.

— Donnez-moi un Scotch. 165 165 Дайте ми едно (шотландско, за разлика от американското) уиски. (фр.) — Б.пр.

Доволен, барманът се отдалечи с валсова стъпка. Мъж, мъж, мъж. Хубавичка кавга щеше да има тая вечер. Вече виждаше как в другия край на коридора „petites folles“ 166 166 „Малките лудетини“ — жаргонно наименование на преобличащите се като жени хомосексуалисти (фр.). — Б.пр. точеха зъби. Повечето очакваха постоянните си „тъпкачи“, но някои нямаха насрочени срещи и бяха дошли на късмет. Това ново момче, мислеше си барманът, щеше да направи истинска сензация.

Клиентът до Чакала се обърна към него и го загледа с нескривано любопитство. Косата бе руса с метален блясък, старателно сресана към челото в множество островърхи кичурчета, като на млад грък от древен фриз. Но тук приликата свършваше. Очите бяха гримирани, устните в нежен коралов цвят, бузите напудрени. Гримът обаче не бе и състояние да прикрие уморените черти на застаряващ дегенерат, нито пък пустия жаден поглед.