Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

Чакала взе едно случайно такси обратно за гара Остерлиц, където предната вечер бе пристигнал, ръководен от съображението, че издирването му би следвало да се насочи другаде. Предаде куфара с оръжието, шинела и дрехите на измисления Андре Мартен в багажния гардероб, като задържа само куфара с облеклото и документите на американския студент Марти Шулбърг. Запази и чантата с принадлежностите за гримиране.

С двете парчета багаж в ръце, все още с черния костюм, но с поло, което прикриваше пасторската яка, той се настани в един мизерен хотел зад ъгъла на гарата. Администраторът го остави сам да си попълни адресната карта, но го домързя да свери с данните от паспорта, както изискваше правилникът. В резултат на това картата не съдържаше дори името Пер Йенсен.

Качил се в стаята, Чакала се залови с лицето и косата си. С помощта на разтворител отстрани сивата боя и русият цвят се появи отново. След това косата придоби кестенявия оттенък на Марти Шулбърг. Сините контактни лещи си останаха, но очилата в златни рамки бяха заменени с американските, с дебели бизнесменски рамки.

Черните високи обувки, чорапите, ризата, нагръдникът и свещеническият костюм бяха натъпкани в куфара заедно с паспорта на пастор Йенсен от Копенхаген. Вместо тях си сложи маратонките, чорапите, джинсите, тениската и якето на американския колежанин от Сиракюз, щата Ню Йорк.

В късната утрин той бе готов за излизане, пъхнал паспорта на американеца в единия джоб на гърдите и пачка франкове в другия. Куфарът с последните останки от пастор Йенсен влезе в гардероба, а ключът от него бе пуснат в канала на бидето. Използва пожарогасителната стълба, за да се измъкне, и повече никой не чу и дума за него в този хотел. Няколко минути по-късно предаде и ръчната чанта в багажния гардероб на гара Остерлиц, пъхна квитанцията при другата в задния джоб и пое по пътя си. Взе такси за левия бряг, слезе на ъгъла на булевард Сен Мишел и улица Юшет и изчезна във водовъртежа от студенти и младежи, изпълнили гъмжащия като зайчарник Латински квартал на Париж.

Седнал пред евтиния си обяд в една опушена кръчма, Чакала започна да обмисля къде да прекара нощта. Не се съмняваше, че Льобел вече е разкрил пастора Пер Йенсен, а на Марти Шулбърг не даваше повече от двадесет и четири часа.

Дяволите да го вземат тоя Льобел, мислеше си гневно Чакала, но на сервитьорката се усмихна широко:

— Благодаря, сладурче.

В десет часа Льобел отново се свърза с Томас в Лондон. Молбата му накара старши следователя да изстене тихичко, но той все пак отговори достатъчно любезно, че ще направи всичко по силите си. Когато разговорът прекъсна, Томас извика старшия инспектор, участвал в разследването предишната седмица.

— Сядай сега — каза му. — Французите отново се обадиха. Изглежда, пак са го изпуснали. Сега той е в центъра на Париж и те подозират, че вероятно разполага с нова фалшива самоличност. Веднага започваме да звъним на всички лондонски консулства с молба да ни предоставят списък на чужденците, посетили страната след първи юли и заявили, че паспортът им е загубен или откраднат. Без негри и азиатци. Само бели. При всеки отделен случай ме интересува ръстът. Подозрителни са всички над метър и седемдесет. Залавяй се за работа.

Редовната среща в министерството в Париж бе изтеглена за два часа следобед.

Льобел представи доклада си със своя обичаен миролюбив и монотонен глас, но приемът бе леден.

— Дяволите да го вземат тоя тип — възкликна министърът по средата, — късметът му е сатанински!

— Не, господин министър, не става дума за късмет. През цялото време той е бил информиран за всяка наша стъпка. Именно поради тази причина е напуснал с такава бързина Гап, пак поради нея е убил жената в Ла Шалониер и се е измъкнал миг преди да хлопне резето. Всяка вечер докладвах пред това събрание за хода на работата си. На три пъти само броени часове ни деляха от задържането му. Тази сутрин неуспешното ми представяне по телефона, след арестуването на Валми, го накара да напусне мястото, където се бе установил, и да приеме нова самоличност. Но при първите два случая той е бил предупреждаван рано сутрин след моите брифинги.

Около масата настана ледено мълчание.

— Май си спомням, господин комисар, че това ваше предположение е вече правено — каза студено министърът. — Надявам се, че сте в състояние да го подкрепите с факти.

Вместо отговор Льобел постави върху масата портативен магнетофон и натисна стартовия бутон. Записаният телефонен разговор прозвуча с металическа острота в тишината на конферентната зала. Когато свърши, цялата стая се бе вторачила в апарата върху масата. Полковник Сен Клер бе станал пепелявосив и с леко треперещи ръце тъпчеше книжата си в папката.