Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Вероятно неколкостотин, господин министър.

— Можем ли да ги проверим?

— Чак сутринта, когато адресните карти пристигнат от хотелите в префектурата.

— Ще наредя да се отиде във всички хотели в полунощ, в два и в четири часа — предложи префектът на полицията. — В графата „професия“ той трябва да нанесе „пастор“. В противен случай би събудил подозрението на администратора.

На хората им олекна.

— Вероятно ще си увие шалче около врата или ще свали яката, а после ще се регистрира като „господин еди-кой си“ — забеляза Льобел.

Неколцина го изгледаха кръвнишки.

— При това положение, господа, остава да се направи само едно — каза министърът. — Ще поискам нова среща с президента и ще го помоля да отмени всичките си явявания пред обществеността, докато този човек не бъде открит и неутрализиран. Междувременно всеки датчанин, регистрирал се тази вечер в Париж, да бъде лично проверен още утре заран. Мога ли да разчитам за това на вас, господин комисар? Господин префект?

Льобел и Папон кимнаха.

— В такъв случай, това е всичко, господа.

— Онова, което не ми дава мира — каза Льобел на Карон по-късно в кабинета, — е, че те упорито си мислят, че всичко се дължи на неговия късмет и на нашата глупост. Е добре, той има голям късмет, но е и дяволски умен. А ние имахме лош късмет и направихме грешки. Аз ги направих. Има обаче още нещо. На два пъти го изпуснахме за броени часове. Един път се измъкна от Гап точно навреме с пребоядисана кола. Сега напуска замъка, като на всичко отгоре убива и любовницата си часове след откриването на алфата. Това става всеки път, след като предната вечер на заседанието в министерството съм съобщил, че ни е в кърпа вързан и залавянето му може да се очаква през следващите дванадесет часа. Люсиен, драги мой, мисля да се възползувам от неограничените си правомощия и да организирам мъничко телефонно подслушване.

Облакътен на прозоречния перваз, той гледаше през бавно течащата Сена към Латинския квартал, където грееха ярки светлини и откъдето, над осветените води, се носеше смях.

На триста метра оттам друг мъж се бе облегнал върху рамката на прозореца си в лятната нощ и замислено гледаше към грамадата на Следствената полиция, вляво от осветените с прожектори кули на „Нотр Дам“. Облечен бе в черни панталони и високи обувки, копринено поло, прикриващо бяла риза и черен нагръдник. Пушеше английски цигари кинг сайз и младото му лице никак не се връзваше с буйната стоманеносива коса.

Докато двамата мъже гледаха един към друг през водите на Сена, без да знаят това, многобройните камбани на парижките черкви възвестиха настъпването на 22 август.

Клод Льобел прекара лоша нощ. В един и половина едва бе заспал, когато Карон го разтърси.

— Шефе, съжалявам, но ми хрумна нещо. Тоя приятел, Чакала, има датски паспорт, нали?

Льобел се разтърси, за да се разсъни.

— Е, та?

— Ами трябва да го е взел отнякъде. Или са му направили фалшив, или го е откраднал. Но след като придвижването с този паспорт налага промяна в цвета на косата, изглежда, е откраднат.

— Звучи логично. Нататък?

— Ако изключим юлската рекогнисцировка в Париж, той е бил на постоянно местожителство в Лондон. Така че най-вероятно паспортът да е откраднат в един от тези два града. А какво би сторил един датчанин, когато му откраднат паспорта или пък го загуби? Ще отиде в консулството си.

Льобел се надигна от походното легло.

— Понякога си мисля, че ще отидете далече, драги ми Люсиен. Свържете ме със старши следователя Томас у дома му и с датския генерален консул в Париж. В този ред.

Льобел прекара още един час край телефона, но убеди и двамата да станат от леглата си и да отидат в своите служби. Сам той отново легна почти към три часа сутринта. В четири го събуди телефонно обаждане от Парижката префектура. Съобщиха, че след събирането им в полунощ и в два часа сутринта са били донесени над деветстотин и осемдесет адресни карти, попълнени от датчани, настанили се из парижките хотели. Вече ги сортирали по категории: „вероятен“, „възможен“, и „други“.

В шест бе все още буден и пиеше кафето си, когато се обадиха от техническия отдел на DST. Беше ги инструктирал веднага след полунощ. Имаше улов. Взе кола и с Карон до себе си подкара по утринните улици към тяхната служба. Изслушаха записа в комуникационната лаборатория в сутерена.

— Започваше с шумно щракване, последвано от поредица звуци, сякаш някой набираше седем цифри. След това се чуха продължителните телефонни сигнали за „свободен абонат“ и после щракването от вдигната слушалка.