Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Какво значи още не се е прибрал? Къде се е запилял тоя педераст? — викна в слушалката комисарят Валантен.

Той седеше в комисариата в Еглетон, звънеше в дома на шофьора и разговаряше с един от своите полицаи. От другия край на линията брътвежът сякаш молеше за снизхождение. Валантен тресна слушалката. През цялата сутрин и по обедно време по радиото пристигаха доклади от патрулните коли при пътните заграждения. Не беше минал никой, който дори бегло да наподобява висок рус англичанин, през очертания около Еглетон кръг с двадесеткилометров радиус. Сънливият град се бе смълчал в лятната жега и блажено дремеше, сякаш двестата полицаи от Юсел и Клермон Феран изобщо не му се бяха стоварвали на главата.

Ернестин постигна своето чак към четири часа.

— Трябва да се качиш още веднъж и да събудиш мадам — сръчка тя Луизон. — Не е нормално да се проспива целият ден.

Старият Луизон, комуто не би могло да дойде наум нещо по-добро от тази идея и чиято уста лъхаше на леш, не бе съгласен, но знаеше, че е безсмислено да спори с Ернестин, когато си е навила нещо на пръста. Той отново се покатери по стълбата, този път по-уверено отпреди, бутна прозореца и влезе вътре. Ернестин наблюдаваше отдолу.

След няколко минути главата на стареца се показа от прозореца.

— Ернестин — викна той с прегракнал глас, — мадам май е умряла.

Ернестин му викна да отключи вратата отвътре тъкмо когато се готвеше да прекрачи отново прозореца. Двамата се надвесиха над ръба на завивката и занадничаха в очите, вторачили празен поглед към възглавницата, оставена на няколко сантиметра от лицето.

Прислужницата пое командването.

— Луизон!

— Да, скъпа.

— Бягай долу в селото и доведи доктор Матию. Бързай.

След няколко минути Луизон въртеше педалите по алеята, с всичките сили, които страхът можеше да събере в краката му. Завари доктор Матию, който лекуваше хората в Горна Шалониер от над четиридесет години, заспал под кайсията в дъното на градината си. Старият лекар веднага се съгласи да тръгне. Минаваше четири и половина, когато колата му задрънча в двора на замъка, а след още петнадесет минути се надигна от леглото и се извърна към застаналите на вратата двама прислужници.

— Мадам е мъртва. Счупен й е вратът — каза с разтреперан глас. — Трябва да извикаме полиция.

Жандармът Кайу бе методичен човек. Той знаеше колко сериозна е работата на служителя на закона и колко е важно точно да се запишат фактите. С често плюнчене на молива сне показанията на Ернестин, Луизон и д-р Матию, насядали около кухненската маса.

— Няма съмнение — каза, когато докторът подписа показанията си, — че е извършено убийство. Очевидно главният заподозрян е високият рус англичанин, който се настанил тук и е изчезнал с колата на мадам. Ще докладвам случая на началниците в Еглетон.

И се спусна по хълма с велосипеда си.

Клод Льобел се обади на комисар Валантен в шест и половина от Париж.

— Alors, Valentin? 156 156 Какво става, Валантен? (фр.) — Б.пр.

— Все още нищо — отвърна Валантен. — Сложили сме заграждения по всички пътища и пътеки, водещи вън от района, още от сутринта. Трябва да се е сврял някъде в окръга, освен ако не е успял да се отдалечи много, след като е скрил колата. Триж проклетият шофьор, който го е закарал някъде извън Еглетон в петък сутринта, още не се е появил. Патрулите ми прочесват всички пътища наоколо… Задръжте за миг, постъпва нов доклад.

Последва пауза и Льобел чуваше как Валантен беседва с някого, който говореше бързо. После отново се чу гласът на комисаря.

— Дявол да го вземе, какво става тука? Имало е убийство.

— Къде? — попита Льобел със събуден интерес.

— В един замък наблизо. Току-що е пристигнал рапортът на селския полицай.

— Кой е убитият?

— Собственикът на замъка. Жена. Стойте така… Баронеса Дьо ла Шалониер.

Карон видя как Льобел пребледня.

— Валантен, слушайте. Това е той. Измъкнал ли се е вече от замъка?

В участъка на Еглетон последва нов разговор.

— Да — отвърна Валантен. — Заминал е тази сутрин с колата на баронесата. Малко рено. Градинарят открил тялото чак днес следобед. Мислел, че господарката му спи. После се качил през прозореца и я намерил.

— Разполагате ли с номера и описанието на колата? — попита Льобел.

— Да.

— В такъв случай обявете обща тревога. Повече няма нужда да пазим тайна. Започваме издирването на убиец. Аз ще обявя тревога в общонационален мащаб, но вие опитайте, ако можете, да уловите дирята близо до местопрестъплението. Опитайте се да установите посоката на бягството.