Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Затова си станала такава.

— Каква?

— Една малка глезла.

— Не съм. — Последва пауза. — Всъщност такава съм.

Той продължаваше да я гали.

— Кат.

— Кажи.

— Ти наистина ли си помисли, че татко може да ме отнеме от теб, ако му кажа?

— И сега мисля така.

— А мислиш ли, че бих могла да му кажа?

— Стори ми се възможно.

— Затова ли се ядоса?

— Да.

— Значи ме наплеска, защото ме обичаш, така ли?

— Сигурно.

Тя извърна глава и Шанън усети усърдния й език върху дланта си.

— Скачай в леглото, Кат. Толкова съм възбудена, че направо ще се побъркам.

Без да го изчака да се съблече напълно, тя отметна чаршафите, коленичи върху матрака и взе да го гали по гърдите. Между целувките мълвеше: „По-бързо, по-бързо.“

„Ти си един долен мошеник, Шанън“ — мислеше си наемникът, докато лежеше по гръб под страстните ласки на това обезумяло младо момиче.

Два часа по-късно двамата лежаха отпуснати и гледаха как от изток над Камдън Таун се спуска сивкава виделина. На Шанън му се припуши. Джули се гушеше в свивката на ръката му. Гладът й бе уталожен за момента.

— Искам да те питам нещо — каза тя.

— Какво е то?

— Защо живееш по този начин? Защо ти е да бъдеш наемник и да правиш тези войни?

— Аз не правя войни. Светът, в който живеем, прави войни. Замислят ги и ги ръководят хора с претенции за морал и почтеност. Повечето от тях са корумпирани и тарикати. Правят войни, за да увеличат печалбите и властта си. Аз само се бия в тези войни, защото ми харесва този начин на живот.

— Но защо го правиш за пари? Наемниците се бият за пари, нали?

— Не само. Отрепките се бият само за пари, но когато стане напечено, те винаги се разбягват. Истинските наемници се бият главно защото, както вече ти казах, обичат това ежедневие — трудностите, битките.

— Но защо въобще трябва да има войни? Защо тези хора не живеят в мир?

Той се попремести и както гледаше към тавана, се намръщи.

— Защото на този свят има само два вида хора: хищници и тревопасни. Хищниците винаги се изкачват на върха, защото са готови да се бият и да потъпкват хора и ценности, които се изпречват на пътя им към целта. На останалите им липсва решителност, кураж, алчност, а също безскрупулност. Така че светът се управлява от хищниците, които се превръщат във властници. А властниците никога не се задоволяват. Те изпитват нужда постоянно да трупат валута, която боготворят. В комунистическия свят — въобще не се заблуждавай, че комунистическите лидери са миролюбци — валутата е властта. Власт, власт и пак власт, независимо колко хора ще погинат. В капиталистическия свят валутата са парите. Още и още пари. Петрол, злато, ценни книжа, акции. Все повече и повече. Ето това е целта. Можеш да лъжеш, да крадеш, да подкупваш, да мамиш, за да я постигнеш. Така хората правят пари, а с парите се купува власт. Ето че пак се върнахме при жаждата за власт. Ако хищниците решат, че някъде може с война да се пипне прилична порция власт, войната е готова. Останалото, тъй наречените идеали, са празни приказки.

— Но някои хора се бият за идеалите си. Южновиетнамските партизани например. Чела съм във вестниците.

— Да, някои хора наистина се бият за идеалите си, но в деветдесет и девет на сто от случаите те остават измамени. Както и онези, които викат по площадите в подкрепа на войните. Все ние сме добрите, а другите лошите. Така е във Вашингтон и Пекин, в Лондон и Москва. Пълна измама. Да не мислиш, че американчетата във Виетнам загинаха в името на живота, свободата и щастието? Загинаха за индекса Дау Джоунс на „Уолстрийт“. Винаги е било така. А британските войници, които загинаха в Кения, в Кипър, в Аден? Да не мислиш, че са влизали в бой за Бога, краля и отечеството? Били са по онези земи по заповед на полковника, а той е получил заповед от Министерството на войната, което пък на свой ред се подчинява на кабинета. Целта беше да се запази британският контрол върху икономиката на тези държави. И какво стана накрая? Те извоюваха Независимостта си. Някой сети ли се за труповете на британските войници? Всичко е една голяма измама, Джули Мансън, голяма измама. Разликата в моя случай е, че на мен никой не ми казва кога, къде и на чия страна да се бия. Затова политиците и въобще институциите мразят наемниците. Не защото сме по-кръвожадни от тях (всъщност ние сме много по-милостиви), а защото не могат да ни контролират. Ние не изпълняваме техните заповеди. Не стреляме по техните врагове, не започваме и не спираме, когато те ни кажат. Ние сме извън закона. Бием се по договори, които сами си намираме.