Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Имаме предвид един човек — каза той предпазливо.

— В републиката ли живее или в изгнание?

— В изгнание.

— Добре. Той ще трябва да се установи в резиденцията и да излъчи съобщение по радиото, че е оглавил военния преврат и е завзел властта в страната най-късно по обед на следващия ден след щурма.

— Това може да се уреди.

— Има и още нещо.

— Какво е то? — попита Ендийн.

— Трябва да се намерят лоялни към новия режим подразделения, които според официалната версия ще са осъществили преврата през нощта. На разсъмване те трябва да се появят и да поемат охраната на резиденцията. Ако това не стане, ние ще загазим. Група бели наемници, заклещени вътре, защото не могат да излязат по политически причини, и с отрязан път за отстъпление в случай на контраатака. Та значи вашият човек, изгнаникът, разполага ли с подкрепата на такива сили, които би привел в действие. Или в състояние ли е да ги събере бързо, щом пристигне в столицата?

— Мисля, че трябва да оставите това на нас — каза Ендийн твърдо. — От вас искаме само да изработите военен план за атаката и да я осъществите.

— Това мога да го направя — каза Шанън без колебание. — Но къде остава подготовката на операцията — набиране на хора, осигуряване на оръжие и муниции?

— И това трябва да се включи в плана. Започвате от нула и стигате до завладяването на резиденцията и смъртта на Кимба.

— Значи главата на Кимба ще падне, така ли?

— Разбира се — каза Ендийн. — За щастие, той отдавна е унищожил всички умни хора, за да се спаси от потенциални противници. Следователно той е единственият човек, който би могъл да прегрупира силите си и да контраатакува. Със смъртта му ще си отиде и неговата хипнотизаторска способност да подчинява околните.

— Да, да. Талисманът умира заедно с човека.

— Какво, какво?

— Нищо. Няма да го разберете.

— Защо не опитате? — хладно каза Ендийн.

— Този човек си има свещен талисман — каза Шанън. — Или поне народът вярва, че е така. Това е мощна защита, дадена му от духовете. Талисманът го брани от враговете му, гарантира неговата непобедимост, охранява го от нападение, спасява го от смъртта. В Конго племето симба вярваше, че техният вожд Пиер Мулеле притежава подобен талисман. Той им казваше, че всеки, който го докосне, става безсмъртен. А те му вярваха. Мислеха, че куршумите ще се оттичат по тях като вода. Хвърляха се срещу нас на талази, със замъглени от уиски и дага 22 22 Вид наркотик, подобен на марихуана. — Б.пр. мозъци. Измираха като мухи, но продължаваха да прииждат. Същото е и с Кимба. Докато вярват, че е безсмъртен, той наистина е безсмъртен. Защото никой не ще посмее да го докосне. Щом видят трупа му, човекът, който го е убил, става вожд. Той притежава по-силния талисман.

Ендийн гледаше със зяпнала уста.

— Наистина ли са толкова изостанали?

— Не са изостанали. Ние също си имаме нашите молитви и свещени реликви. Вярваме, че Бог бди именно над нашата кауза. Само че нашето го наричаме религия, а тяхното — дивашко суеверие.

— Както и да е — отсече Ендийн. — Щом нещата стоят по този начин, Кимба съвсем задължително трябва да умре.

— Което означава, че когато щурмуваме резиденцията, той трябва да е вътре. Ако е в провинцията, всичко пропада. Никой няма да подкрепи вашия човек, ако Кимба е още жив.

— Както разбрах, той обикновено си стои в резиденцията.

— Да — каза Шанън, — но ние трябва да сме сигурни. Има един ден, който Кимба не пропуска. Деня на Независимостта. Че в навечерието на този ден ще спи в резиденцията, е сигурно като две и две четири.

— Кога е това?

— След три месеца и половина.

— Ще можем ли дотогава да подготвим проекта? — попита Ендийн.

— Да, с малко повече късмет. Ще ми трябват поне още няколко седмици.

— Проектът още не е приет — отбеляза Ендийн.

— Така е, но ако искате да настаните в тази резиденция нов човек, щурмът отвън е единственият начин да го сторите. Искате ли да изготвя пълен проект, от начало до край, с предполагаемите разходи и срокове?

— Да. Разходите са много важни. Моите… ъъ… съдружници ще искат да знаят за каква сума става дума.

— Добре — каза Шанън. — Проектът ще ви струва 500 лири.

— Но ние вече ви платихме — хладно каза Ендийн.

— Платихте ми за мисията в Зангаро и за доклада относно военната ситуация там — отговори Шанън. — Сега искате от мен нов доклад, далеч надхвърлящ рамките на информацията, която ми дадохте.

— Петстотин е множко за няколко изписани листа хартия.