Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— Първата операция ми е ясна, но не виждам защо ни е втората.

— Обясни му, Мартин — каза Мансън.

Торп се хилеше доволно, защото острият му ум беше уловил мисълта на Мансън.

— „Фиктивните“ компании, Саймън, обикновено са много стари и разполагат с незначителни авоари. На практика пласментът на продукцията им е преустановен, а акциите им са много евтини. Да речем, по един шилинг.

— Тогава защо ще купуваме такава компания?

— Да кажем, че сър Джеймс има контрол над една компания, закупена тайно чрез неизвестни посредници. Всичко се прикрива съвсем легално зад някоя швейцарска банка. Компанията има милион акции, оценени на по един шилинг. Без знанието на акционерите, на Съвета на директорите и на фондовата борса сър Джеймс посредством швейцарската банка става притежател на 600 000 от тези един милион акции. После полковник — извинявам се, — президентът Боби продава на компанията за срок от десет години изключителните права върху рудодобива в една област във вътрешността на Зангаро. Там отива нов проучвателен екип от високоуважавана компания и открива Кристалната планина. Какво става с акциите на компанията X, когато новината стигне до борсата?

Ендийн схвана за какво става дума.

— Скачат — ухили се той.

— При това рязко — каза Торп. — С малко помощ могат да се качат от един шилинг до над 100 лири за акция. Останалото е аритметика. Шестстотин хиляди акции по един шилинг се купуват за 30 000 лири. Продаваш 600 000 акции по сто лири всяка, като това ще е минималната им цена, и какво остава за теб? Чисти шестдесет милиона лири в швейцарска банка. Нали така, сър Джеймс?

— Точно така — кимна Мансън със сериозен глас. — Разбира се, ако продадеш половината от акциите на малки пакети на голям брой хора, контролът върху компанията, която притежава концесията, ще си остане в същите ръце. Но някоя по-крупна компания би могла да закупи наведнъж всичките 600 000 акции.

Торп кимна замислено.

— Да, контролът над подобна компания, завоюван срещу шестдесет милиона лири, би представлявал добра сделка. Но чие предложение за покупка бихте приели?

— Моето — каза Мансън.

Торп зяпна.

— Вашето ли?

— Предложението на „МанКон“ — ще бъде единствено приемливото. По този начин компанията ще остане твърдо британска, а „МанКон“ ще реализира добър актив.

— Но тези шестдесет милиона лири сам на себе си ли ще ги платите? — попита Ендийн.

— Не — тихо каза Торп. — Акционерите на „МанКон“ ще ги платят на сър Джеймс, без да подозират.

— Това как се нарича с финансови термини? — попита Ендийн.

— Има си някаква дума на фондовата борса.

Сър Джеймс Мансън им подаде по чаша уиски. После се пресегна и взе своята.

— Влизате ли в играта, господа? — попита той тихо.

Двамата млади мъже се спогледаха и кимнаха.

— Тогава да пием за Кристалната планина.

Всички опитаха от уискито.

— Утре се явете при мен точно в девет — каза Мансън и се надигна.

На вратата за задното стълбище Торп се обърна.

— Знаете ли, сър Джеймс, ще бъде адски рисковано. Ако излезе и една дума…

Сър Джеймс Мансън отново стоеше с гръб към прозореца. Залязващото слънце шареше килима до краката му. Той беше разкрачен, с юмруци на хълбоците.

— Превземането на банка или на камион с оръжия е просташка работа — каза той. — В превземането на една цяла република има, струва ми се, някакъв стил.

— Това, което всъщност твърдите, е, че доколкото вие знаете, в армията не съществува недоволна групировка, която крои планове за свалянето на президента Кимба. Така ли?

Кат Шанън и Саймън Ендийн седяха в хотелската стая на Шанън и пиеха сутрешното си кафе. Ендийн позвъни точно в девет според уговорката и каза на Шанън, че ще се обади отново. После получи указания от сър Джеймс Мансън и при повторния разговор с Шанън си определиха среща в единайсет часа.

Ендийн кимна.

— Точно така. Информацията се промени само в този детайл. Не виждам никаква разлика. Вие сам казахте, че числеността на армията е незначителна и външните подкрепления ще трябва сами да свършат работата.

— Разликата е огромна — каза Шанън. — Едно е да се атакува и да се овладее резиденцията. Друго е да се задържи. Ако Кимба бъде унищожен, ще се появи вакуум във висшата власт. Някой трябва да го запълни. Никой не бива да вижда наемниците посред бял ден. Кой ще поеме властта?

Ендийн кимна отново. Той не очакваше, че един наемник ще прояви такъв политически усет.