Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

— А маслото?

Семлер се ухили.

— Капитанът го беше поръчал. Аз се обадих и отмених поръчката. Той настояваше да чакаме, докато се получи, но аз му казах, че ще вземем масло от Тулон.

— Чудесно — каза Шанън. — Не му давай да поръчва. Кажи му, че вече си платил, за да не се изненада, като дойдат варелите. А този човек, който се качи на борда…

— Спедиторът. Цялата стока е в склада му. Документите са готови. Утре следобед ще изпрати нещата с две камионетки. Сандъците не са големи и ще можем да ги качим с корабния кран.

— Добре. Валденберг и спедиторът да оправят документацията. Един час след като натоварим първата партида, ще се появи камионетката на компанията за петролни продукти. Ще я кара Лангароти. Имаш ли достатъчно пари да платиш за маслото?

— Да.

— Ще платиш в брой и ще вземеш квитанция. Гледай варелите да не се лашкат много-много при товаренето. Никак не ми се ще някое дъно да изпадне. Ще заринем целия кей с шмайзери.

— Хората кога ще се качат на борда?

— Довечера. След смрачаване. Един по един. Всъщност само Марк и Джони. Жан-Баптист ще остане тук още малко. Има да свърши още една работа с камионетката. Кога ще можеш да отплаваш?

— По всяко време. Ако трябва, и довечера може да стане. Знаеш ли, тази директорска работа взе да ми харесва.

— Гледай да не свикнеш. Това е само за прикритие.

— Знам, Кат. Между другото накъде ще отплаваме?

— Към Бриндизи. Знаеш ли го?

— Естествено, че го знам. Аз съм прекарал толкова цигари от Югославия в Италия, колкото не си и сънувал. Какво ще вземем оттам?

— Нищо. Ще чакаш телеграма от мен. Аз ще бъда в Германия. Ще ти пратя телеграма до пристанището в Бриндизи. В нея ще ти съобщя накъде трябва да тръгнеш и датата, на която трябва да пристигнеш. Ти ще хванеш някой местен търговски посредник да ти запази място на кея във въпросното югославско пристанище. Ще имаш ли някакви проблеми в Югославия?

— Не, не мисля. Пък и няма да слизам от кораба. Оръжие ли ще товарим?

— Да. Поне такъв е планът. Да се надяваме, че търговецът и югославските власти няма да ни извъртят някой номер. Имаш ли на борда необходимите морски карти?

— Да, купих си ги в Генуа, както ми нареди. Знаеш ли, в Югославия няма начин Валденберг да не разбере какво товарим. Тогава ще му стане ясно, че не превозваме незаконни емигранти. Лодките, двигателите, радиотелефоните и униформите не му правят особено впечатление. Но оръжието е нещо съвсем различно.

— Така е — каза Шанън. — Ще трябва да му платим нещо. Мисля, че схвана правилата на играта. На борда ще сме аз, ти, Джони и Марк. Освен това вече ще сме му казали какво има във варелите. Ще е влязъл много навътре, за да се опитва да се измъкне. Що за хора са новите двама моряци?

Семлер кимна и загаси с петата си цигара. В малкия салон едва се дишаше.

— Стават. Италианци са. Оперени момчета, но се подчиняват. Мисля, че и двамата ги търсят карабинерите. Страшно се радваха, че най-после са се скрили на кораба. Настояваха час по-скоро да отплаваме.

— Чудесно. Значи няма да искат да слизат на брега, защото ще ги хванат без документи и ще ги предадат право в ръцете на родната им полиция.

Валденберг беше избрал подходящи хора. Шанън се срещна с тях и си размениха по едно кимване. Семлер го представи като човек от управлението. Двамата италианци — първият помощник Норбиато и матросът Сиприани — не поискаха да узнаят нищо повече. Шанън даде някои указания на Валденберг и си тръгна.

Към три часа следобед пред „Тоскана“ спряха двете камионетки на „Ажанс Маритим Дюпо“ и колата на човека, който се появи сутринта. От сградата на митницата излезе един френски митничар с папка в ръка. Застана при сандъците и кранът започна да ги вдига на борда. Четири сандъка с дрехи, колани, ботуши и шапки за мароканските работници в къмпинга; три сандъка с големи надуваеми лодки за спортни и туристически цели плюс три извънбордови двигателя към тях; два сандъка с най-различни сигнални ракети, корабни сирени, бинокли, радиотелефони и магнитни компаси. Последните три сандъка бяха за нуждите на кораба.

Митничарят отмяташе сандъците един по един, докато кранът ги вдигаше. Попита спедитора за произхода на стоките. Той отговори, че част от тях са обмитени за реекспорт, тъй като са пристигнали от Великобритания и от Германия, а останалите са закупени в страната и не подлежат на обмитяване. Митничарят не пожела да разгледа съдържанието на сандъците. Той работеше всеки ден със спедитора и му имаше доверие.