Фредерик Форсайт - Кучетата на войната

В Динан тъкмо се беше смрачило, когато Шанън и Лангароти излязоха от дълбокия си сън и съзряха пред себе си Марк, който ги ръчкаше да стават.

— Време е да тръгваме — каза белгиецът.

Шанън си погледна часовника.

— Нали каза преди изгрев слънце? — промърмори той.

— Тогава ще минем границата — отговори Марк. — Но сега трябва да махнем оттук тези камионетки, преди да са започнали да бият на очи. Ще ги паркираме някъде край пътя и ще изчакаме да съмне.

Така и сториха, но до сутринта никой повече не мигна. Пушеха цигара след цигара и направиха няколко игри на карти с тестето, което Марк държеше в жабката на камионетката. Седяха в мрака под дърветата край това белгийско шосе и очакваха утрото. Нощният полъх галеше лицата им. Постепенно те почти се пренесоха в африканската джунгла, в онези последни часове преди атаката. Към действителността ги връщаха само фаровете на колите, които отиваха на юг към Франция.

Нижеха са последните часове на нощта и наемниците, вече отегчени от картите, но прекалено напрегнати, за да заспят, се отдадоха на старите си навици. Малкия Марк дъвчеше остатъците от хляба и сиренето, които Ана му беше приготвила. Лангароти упорито точеше ножа си. Шанън гледаше звездите и тихо си подсвиркваше.

От техническа гледна точка не е особено сложно да се прехвърли нелегална партида през белгийско-френската граница и в двете посоки. А закупеното на черния пазар оръжие несъмнено спада към нелегалните партиди.

Границата между Белгия и Франция започва от крайморския град Ла Пан и се спуска на юг до Лингви, където е пресечната точка с Люксембург. Югоизточният участък на тази граница е почти изцяло обрасъл с гъста гора, която се използва за лов. Тук стотици пътчета и пътеки пресичат границата и е немислимо всички да се охраняват.

За да установят все пак някакъв контрол, двете правителства прибягват до тъй наречената „Douanes Volantes“, или прелитаща митница. Това са групи от митничари, които избират наслуки някой път в гората и организират временни пропускателни пунктове. Ако човек реши да пресече границата по един от постоянно охраняваните пътища, вероятността да го спрат е едно към десет. Ако избере някое от неохраняваните пътчета и попадне на пост на прелитащата митница, задължително ще бъде спрян, защото тук митничарите спират всяко превозно средство, преминаващо границата. Така че има възможност за избор.

Третата алтернатива е да се тръгне по път, на който със сигурност няма митнически постове. Този именно вариант предпочитат контрабандистите, които прехвърлят френско шампанско, тъй като не виждат никакви основания тази развеселяваща напитка да бъде облагана с доста тъжното белгийско импортно мито. Като собственик на бар Марк Вламенк познаваше този маршрут. Той се наричаше „Пътят на шампанското“.

На юг от Намюр, старата гранична крепост на Белгия, пътят се спуска по течението на река Мьоз и първият град, през който минава, е Денан. Оттам продължава почти право на юг и пресича границата близо до френския град Живе. На това място в корема на Белгия се вбива един френски пръст. Френският коридор е обграден от три страни с белгийска територия. И тук районът е обрасъл с гора, в която се ловува, и е насечен от стотици пътчета и пътеки. На главния път от Динан за Живе има митнически пост. Всъщност постовете са два — по един от френска и от белгийска страна. Намират се на около четиристотин метра един от друг и помежду им има пряка видимост.

Малко преди изгрев слънце Марк извади карта на местността и обясни на Шанън и на Жан-Баптист какво трябва да направят, за да преминат границата незабелязано. Двамата разбраха и камионетките потеглиха. Марк караше белгийската камионетка отпред, а другите го следваха с френската на около двеста метра разстояние.

На юг от Динан пътят е доста широк. Край него са наредени множество селца, които почти преминават едно в друго. В тези ранни утринни часове къщичките бяха тихи и тъмни. На шестия километър южно от Динан има едно отклонение вдясно. Марк пое по него. Тук загубиха от погледа си река Мьоз. Следващите четири километра и половина минаваха през хълмиста местност, потънала в пищна майска зеленина. Пътят вървеше успоредно на границата през територията на едно ловно стопанство. Съвсем ненадейно Марк обърна и отново пое по посока на границата. След триста-четиристотин метра спря встрани. Слезе и отиде при френската камионетка.

— Не се мотайте много — каза той. — Не ми се ще да оставам тук много дълго. С тези остендски номера на всеки ще му стане ясно накъде съм се запътил.