Фредерик Форсайт - Измамникът

Във всекидневната имаше шестима души. Джеферсън им сервира кафе и излезе. Той не попита за какво се бяха събрали там. Не му влизаше в работата.

Двамата сержанти от САС Нюсън и Синклер стояха прави до стената. Те бяха в кремави спортни анцузи и маратонки. Всеки носеше на кръста си закопчана с колан чантичка, от същите, които предпочитат много от туристите, за да слагат в тях своите цигари и плажни масла. Тези чантички обаче не съдържаха плажни масла.

Лейтенант Хейвърсток все още не се бе преоблякал в своята униформа. Той седеше, кръстосал елегантно дългите си крака, в един от брокатените столове. Главен инспектор Джоунс стоеше до вратата със своята тъмносиня куртка, сребърни копчета и отличителни знаци. Маккрийди взе заповедта и я подаде на Хейвърсток.

— Това пристигна от Лондон призори — каза той. — Усвои добре прочетеното.

Хейвърсток прочете заповедта.

— Щом е тъй, всичко е наред — каза той и я подаде нататък.

Главен инспектор Джоунс я прочете, застана мирно и рапортува: Слушам, сър. Той я подаде на двамата сержанти. Нюсън изграчи: На вашите заповеди, а Синклер: Няма проблеми.

Той я подаде на Фаваро, който я прочете и промълви: Господи, получавайки предупредителен поглед от преподобния Дрейк, който взе документа, прочете го и изръмжа: Слава на Бога.

— Моята първа стъпка — каза Маккрийди, — е да ви упълномощя, с изключение на главен инспектор Джоунс, разбира се, с властта на цивилни полицаи. С настоящето устно нареждане вие можете да се смятате за такива. Второ, трябва да ви обясня какво ще предприемем.

Той говори в продължение на тридесет минути. Никой не изрази несъгласие. След това повика Хейвърсток и двамата отидоха да се преоблекат. Лейди Мобърли се намираше все още в леглото, наслаждавайки се на закуската, в която преобладаваха течностите. Това не им пречеше. Тя и сър Марстън имаха отделни спални и тази на бившия губернатор бе свободна. Хейвърсток показа на Маккрийди къде се намира и излезе. Маккрийди откри това, което търсеше в дъното на гардероба; пълната униформа на британски колониален губернатор, макар и с два ръста по-голяма.

Когато се появи отново във всекидневната, неугледният турист със смачканото сако от терасата на „Куотър Дек“ бе изчезнал. Ботушите с шпорите блестяха на краката му. Опънатите панталони, както и закопчаната до шията куртка, бяха бели. Златните копчета и позлатените ширити върху горния ляв джоб на куртката блещукаха на слънчевата светлина, заедно с наклонения шип и верижката на тропическата каска. Широкият платнен колан около кръста беше син.

Униформата на Хейвърсток също бе бяла, но офицерската му шапка бе тъмносиня с черна козирка. Двуглавият орел на Кралската конна гвардия се намираше над козирката. Неговите ширити, както и сполетите, покриващи раменете му, също бяха позлатени. Към лъскавия черен кожен ремък, опасващ косо гърдите и гърба му, отзад имаше запасан кобур, също от черна кожа. Беше си закачил двата медала, получени по време на службата.

— Е, мистър Джоунс, да тръгваме — подкани Маккрийди. — Трябва да изпълним заповедите на кралицата.

Главен инспектор Джоунс изправи рамене. Никой преди това не му бе нареждал да изпълнява заповеди на кралицата. Начело на колоната, която излезе от предния двор, се движеше официалният ягуар. Заедно с Оскар, който караше, на предната седалка седеше един полицай. Отзад се бяха настанили Маккрийди и Хейвърсток. След тях се движеше ленд роувърът, каран от втори полицай, до когото се намираше Джоунс. На задната седалка бяха Фаваро и преподобният Дрейк. Преди да напуснат губернаторската резиденция, сержант Синклер бе мушнал незабелязано в ръцете на Фаваро един Колт Кобра, който в момента се намираше пъхнат под колана на американския детектив, покрит отгоре с пуснатата свободно риза. Сержантът бе предложил един и на преподобния Дрейк, но той само поклати глава.

В двата фургона, карани от останалите двама полицаи, се намираха Нюсън и Синклер. Сержантите от полицията се возеха в последния фургон.

Ягуарът навлезе необезпокояван в Шантитаун. Хората спираха и зяпаха колоната по дългата главна улица. Двете фигури на задната седалка седяха изправени и гледаха напред.

Пред портала в оградата, която опасваше дома на мистър Хорацио Ливингстън, Маккрийди нареди на шофьора да спре колата. След това слезе. Същото направи и лейтенант Хейвърсток. Тълпата от неколкостотин барклейци се насъбра от страничните улички. Хората гледаха, зяпнали от изумление. Маккрийди не позвъни, за да го пуснат; той просто застана пред двойната врата.