Фредерик Форсайт - Измамникът

Той остана при нея един час, между седем и осем, пи кафе и хапна топли кифлички, след което си взе довиждане.

— Да не забравите, лейди Колтрейн — каза той на тръгване.

— Не се тревожете, няма да забравя. И запомнете, че съм мисис. — Тя протегна ръка. Той се наведе, за да я поеме.

В осем и половина се намираше обратно на площада и се отби, за да навести главен инспектор Джоунс. Показа на шефа на полицията своето писмо от Форин офис.

— Явете се, моля, в губернаторската резиденция в десет часа — каза. — Доведете със себе си двамата сержанти, четиримата полицаи, вашия личен ленд роувър и още две свободни коли. Имате ли служебен револвер?

— Да, сър.

— Вземете и него.

По същото това време в Лондон бе един и половина, но в лабораторията за балистични изследвания към вътрешното министерство в Ламбет мистър Алън Митчел нямаше време да помисли за обяд. Той бе навел глава над един микроскоп.

Под лещите, прихванат внимателно от двата края със скоби, се намираше оловният куршум. Митчел се взираше в резките, които се извиваха по дължината на куршума. Това бяха следи, оставени от витловия нарез на цевта, която го бе изстреляла. За пети път той внимателно обърна куршума под лещите, оглеждайки другите драскотини, браздите, които са така специфични за цевта на едно оръжие, както пръстовите отпечатъци на ръката. Накрая вдигна глава със задоволство. Подсвирна от изненада и отиде да вземе един от своите наръчници. Беше си направил цяла библиотека от тях. Не случайно Алън Митчел се смяташе за най-добре осведомения специалист по оръжията в Европа.

Трябваше да се извършат и други тестове с изследвания куршум. Той знаеше, че на четири хиляди мили отвъд океана един детектив очаква нетърпеливо неговите изводи, но не възнамеряваше да избързва. Трябваше да бъде сигурен, абсолютно сигурен.

Твърде много дела пред съда се губеха, защото други експерти, представени от защитата, правеха недействителни доказателствата на специалиста, работещ за обвинението.

Трябваше да се изследват миниатюрните отломъчета от изгорял барут, които все още стояха полепнали към плоския край на куршума. Изследвания за състава и начина на производство на оловото, които бяха направени върху деформирания куршум преди два дена, трябваше да се повторят и върху новия. Лъчите на спектроскопа щяха да проникнат дълбоко в самия метал, разкривайки молекулната структура на оловото, определяйки неговата приблизителна възраст и понякога дори фабриката, в която е бил произведен.

Алън Митчел взе наръчника, който търсеше, от лавиците, седна и започна да чете.

Маккрийди освободи своето такси пред портала на губернаторската резиденция и натисна звънеца. Джеферсън го позна и го пусна да влезе. Маккрийди обясни, че трябва да проведе още един разговор по телефонната линия, инсталирана от Банистър, и че е получил за това разрешението на мистър Ханна. Джеферсън го въведе в работния кабинет и го остави.

Маккрийди не обърна внимание на телефона, а се насочи към бюрото. В ранния стадий на разследването Ханна бе преровил чекмеджетата, използвайки ключовете на мъртвия губернатор, и след като се бе убедил, че в тях няма оставени веществени доказателства, водещи към разкриване на убийството, ги бе заключил отново. Маккрийди не разполагаше с ключове, но и не се нуждаеше от тях. Предишния ден бе отключил бравите с помощта на шперц и бе намерил това, което търсеше. Те лежаха на лявото чекмедже. Бяха два на брой, но той се нуждаеше само от един.

Импозантният лист хартия беше стегнат на пипане и кремав на цвят. Приличаше на пергамент. В централната най-горна част се намираше релефно щампованият златен герб на Великобритания.

Под него с получерен шрифт бяха изписани следните слова:

НИЕ, ЕЛИЗАБЕТ ВТОРА, КРАЛИЦА НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ, И НА ВСИЧКИ НЕЙНИ ТЕРИТОРИИ И ЗАВИСИМИ ЗЕМИ ОТВЪД МОРЕТАТА, ПО ВОЛЯТА НА БОГ И НА КРАЛИЦАТА, С НАСТОЯЩЕТО НАЗНАЧАВАМЕ… (тук имаше оставено празно място)… КАТО НАШ… (още едно празно място)… НА ТЕРИТОРИЯТА… (трето празно място) Под текста се намираше следният подпис-факсимиле: ЕЛИЗАБЕТ Р. Това бе кралска заповед. Непопълнена. Маккрийди взе писалка от поставката на мастилницата на сър Марстън Мобърли и я попълни, стараейки се с най-добрия си калиграфичен почерк. Когато свърши, той духна внимателно върху мастилото, за да изсъхне и го подпечата с губернаторския печат.

Неговите гости се събираха отвън във всекидневната. Погледна отново към документа и сви рамене. Току-що се бе назначил за губернатор на Барклейските острови. За един ден.