Фредерик Форсайт - Измамникът

Съдържанието на багажа им бе оскъдно, но включваше всички необходими играчки, увити в плажни кърпи. ЦРУ любезно оказа своето съдействие, за да преминат с куфара необезпокоявано през митницата в Маями, а Маккрийди, показвайки своето писмо от Форин офис, изиска дипломатически имунитет за него в Порт Плейсанс.

Маккрийди ги отведе до хотела и ги разположи в една съседна на неговата стая. Те бутнаха куфара с бонбоните под едно от леглата, заключиха вратата и отидоха да поплуват. Маккрийди вече им бе казал кога ще се нуждае от тях — в десет преди обяд на следващия ден в резиденцията на губернатора.

След като обядва на терасата, Маккрийди отиде да се срещне с преподобния Дрейк. Той откри баптисткия проповедник в неговата малка къща, лежащ неподвижно, давайки покой на натъртеното си тяло. Представи се и попита пастора как се чувства.

— Вие с мистър Ханна ли сте? — попита Дрейк.

— Не точно с него — каза Маккрийди, — по-скоро… наблюдавам нещата, докато той напредва с разследването за убийството. По-скоро се интересувам от политическата страна на нещата.

— Да не сте от Форин офис? — настоя Дрейк.

— В известен смисъл — каза Маккрийди. — Защо питате?

— Не обичам вашия Форин офис — нацупи се Дрейк. — Вие мамите моя народ.

— А, това скоро може да се промени — кимна разбиращо Маккрийди и съобщи на проповедника какво искаше от него.

Преподобният Дрейк поклати глава.

— Аз съм човек на Бога — каза той. — Трябва да потърсите други хора за такава работа.

— Мистър Дрейк, вчера се обадих до Вашингтон. Някой оттам ми каза, че само осем барклейци са служили някога в армията на Съединените щати. Само един от тях бе записан като У. Дрейк.

— Това е някой друг — изръмжа преподобният.

— Онзи от Вашингтон каза — продължи Маккрийди тихо, — че фигуриращият в техните списъци У. Дрейк е бил сержант в морската пехота на САЩ. Служил две години във Виетнам. Върнал се с Бронзова звезда и две Пурпурни сърца. Чудя се какво ли се е случило с него.

Едрият пастор се надигна тежко на крака, прекоси стаята и погледна навън към дъсчените къщи, намиращи се на улицата, на която живееше.

— Това е друг човек — изръмжа той, — живял по друго време, на друго място. Сега изпълнявам само Божията повеля.

— Не мислите ли, че това, което искам от вас, може да се причисли към Божиите изисквания?

Едрият мъж помисли върху тези думи, после кимна.

— Може би.

— Аз също мисля така — каза Маккрийди. — Надявам се, че ще ви видя там. Нуждая се от помощта на всички. Десет часа, утре сутринта, губернаторската резиденция.

Той излезе и тръгна пеша през града към пристанището. Джими Добс работеше на „Гълф Лейди“. Маккрийди разговаря тридесет минути с него и се споразумя да наеме лодката за следващия ден.

Беше плувнал в пот, когато пристигна в губернаторската резиденция в пет следобед. Джеферсън му сервира изстуден чай, докато чакаше завръщането на лейтенант Хейвърсток. Младият офицер бе играл тенис с други имигранти в една вила на хълмовете. Въпросът на Маккрийди беше прост.

— Ще бъдете ли тук в десет утре сутринта?

Хейвърсток помисли малко.

— Да, предполагам, че ще бъда — беше отговорът.

— Добре — кимна Маккрийди. — Разполагате ли тук с пълната тропическа униформа?

— Да — каза кавалеристът, — наложи се да я обличам само веднъж. На един бал в Насау преди шест месеца.

— Отлично — рече Маккрийди, — кажете на Джеферсън да я оглади и да лъсне гамашите и копчетата.

Озадаченият Хейвърсток го придружи до предната врата.

— Предполагам, че сте чул добрата новина — каза той. — Онзи детектив от Скотланд Ярд. Откри куршума вчера в градината. Абсолютно непокътнат. Паркър е на път за Лондон с него.

— Бива си го — каза Маккрийди.

В осем вечерта той вечеря с Еди Фаваро в хотела. След кафето го попита:

— Какво ще правите утре?

— Връщам се у дома — каза Фаваро. — Взел съм само една седмица отпуск. Трябва да се върна на работа във вторник сутринта.

— Аха. Кога излита вашият самолет?

— Наех чартър за обяд.

— Не бихте ли могъл да отложите за четири часа?

— Предполагам, че мога. Защо?

— Защото ще се нуждая от вашата помощ. Да кажем, в губернаторската резиденция в десет сутринта? Благодаря, ще се видим тогава. Не закъснявайте. Понеделник ще бъде твърде напрегнат ден.

Той се събуди в шест. Разпукващата се зора, предвещаваща още един жарък ден, докосваше върховете на палмите на площада на Парламента. Усещаше се приятна прохлада. Изми се и се избръсна, после излезе на площада, където го очакваше таксито, което бе поръчал. Първото му задължение бе да се сбогува с една възрастна дама.