Фредерик Форсайт - Измамникът

Три от четирите плетени кресла, намиращи се в двора, бяха заети. Малко по-нататък, на бяла чугунена маса, имаше сложен обяд за трима. Без съмнение, лейди Маргарет щеше да остане вътре, без да обядва с тях. Той също смяташе да откаже. Двамата мъже се надигнаха от креслата.

— А, Сам — каза Едуардс, — радвам се, че успя да дойдеш.

Това е малко множко, помисли си Маккрийди. Никакъв друг избор не му беше оставен.

Едуардс гледаше Маккрийди и се чудеше не за първи път, защо неговият изключително способен колега продължаваше да идва на хемпширските сбирки облечен като някой, който току-що е оставил работата в градината си. Той самият беше с великолепни туристически обувки, светлокафяви памучни панталони с остър ръб и жилетка, наметната над копринената риза и шалчето.

Маккрийди се вгледа в своя домакин и си зададе въпроса защо Едуардс винаги носеше носната си кърпичка в левия ръкав. Това беше армейски навик, дошъл от кавалерийските полкове. По време на вечеринка кавалерийските офицери са носели толкова стегнати панталони, че една смачкана носна кърпа, извадена от джоба, би създала превратна представа у дамите за нейната чистота. Но Едуардс никога не беше служил в кавалерията, нито в който и да е друг полк. Той дойде в СИС направо от Оксфорд.

— Не мисля, че се познавате с Крис Епълярд — рече Едуардс, при което високият американец протегна ръката си. Изглеждаше като жилав тексаски каубой. В действителност беше от Бостън. Каубойския вид му придаваха цигарите Кемъл, които пушеше една след друга. Ето защо обядваха навън, помисли си Сам. На Едуардс нямаше да му се хареса ценните старинни картини да бъдат опушени с никотин.

— Струва ми се, че не — каза Епълярд. — Радвам се да се срещна с тебе, Сам. Известна ми е твоята репутация.

Маккрийди го знаеше по име и от снимките: помощник-шеф на Европейския отдел на ЦРУ. Жената, която седеше в третото кресло, се наведе напред и протегна ръка.

— Здравей, Сам, как я караш напоследък?

Клаудия Стюарт все още изглеждаше великолепно за своите четиридесет години. Тя задържа погледа и ръката му малко повече, отколкото беше необходимо.

— Благодаря, добре, Клаудия. Чувствам се отлично.

Очите й говореха, че не му вярва. Никоя жена не може да си представи, че мъжът, с когото е споделяла някога леглото, е в състояние да се оправи от преживяното.

Години преди това в Берлин Клаудия се беше влюбила сериозно в Сам Маккрийди. Тя остана озадачена и разстроена, когато не постигна нищо. Тогава не знаеше за съпругата на Сам, Мей.

Клаудия служеше във филиала на ЦРУ в Западен Берлин, а той беше на посещение там. Никога не й каза с какво се занимаваше. По-късно научи, че всъщност е вербувал тогавашния полковник Панкратин. Тя беше тази, която го пое от него.

От погледа на Едуардс не убягна особеният начин, по който двамата се поздравиха. Лесно се сети какво се крие зад това. Никога не престана да го учудва фактът, че жените харесваха Сам. Той беше толкова… смачкан. Говореше се, че някои от момичетата в Сенчъри Хаус биха се радвали, ако могат да оправят връзката му, да зашият някое копче или нещо друго. Намираше това за необяснимо.

— Съжалявам за Мей — каза Клаудия.

— Благодаря — отвърна Маккрийди. Мей, сладката, любеща и обичана негова съпруга. Три години откакто тя почина. Мей, която беше чакала през всичките дълги нощи в ранните години, винаги на мястото си, когато той се завръщаше у дома от Желязната завеса. Мей, която никога не задаваше въпроси, нито се оплакваше. Множествената склероза може да се развие бързо или бавно. При Мей тя настъпваше бързо. След година беше на количка, след още две си отиде. Оттогава той живееше сам в апартамента в Кенсингтън. Благодареше на Бога, че синът му учеше в колеж и го извикаха вкъщи само за погребението. Той не видя болката, нито отчаянието на своя баща.

Един иконом — би трябвало да си вземе иконом, помисли си Маккрийди — се появи с поднос, на който стърчеше висока тясна чаша шампанско. Маккрийди повдигна веждите си. Едуардс прошепна нещо на ухото на иконома и той се върна с халба бира. Маккрийди отпи. Наблюдаваха го. „Лагер“. Известна бира. Той въздъхна. Би предпочел горчива английска бира, не толкова студена, ухаеща на шотландски малц и кентски хмел.

— Имаме проблем, Сам — рече Епълярд. — Клаудия, кажи му ти.

— Панкратин — каза Клаудия. — Спомняш ли си го?

Маккрийди опита бирата и кимна.

— В Москва контактуваме с него главно чрез тайници с дължина колкото една ръка. Няма почти никакъв допир. Информацията му е фантастична, а нашите възнаграждения за нея — твърде високи. Само в краен случай осъществяваме лични срещи с него. Последния път той ни изпрати съобщение със спешна поръчка.