Фредерик Форсайт - Измамникът

Ренате Хаймендорф беше на двадесет и шест години, висока брюнетка с хубави пропорции. На осемнадесет години тя стана любовницата и играчката на богат бизнесмен, три пъти по-възрастен от нея. Връзката им продължи пет години. Когато мъжът почина от инфаркт, предизвикан вероятно от преяждането, алкохола, цигарите и Ренате, той егоистично не остави нищо за нея в своето завещание, независимо че отмъстителната му съпруга не би могла да промени това.

Момичето успя да плячкоса съдържанието на скъпо мебелираното им любовно гнездо, което заедно с бижутата и дреболиите, получавани от него през годините, й донесе при разпродажбата прилична сума.

Но не достатъчна, за да се оттегли; не достатъчна, за да й позволи да продължи начина на живот, с който беше свикнала, а тя нямаше намерение да го остави, за да работи като секретарка с малка заплата. Реши да се захване с бизнес. Опитна в ласките, с които възбуждаше затлъстелите, излезли от форма мъже на средна възраст, в действителност имаше само един бизнес, в който можеше да влезе.

Тя плати дългосрочен наем на апартамент в тихия и почтен Ханвалд, предградие на Кьолн. Къщите тук бяха със солидна тухлена или метална конструкция, в някои случаи преобразувани в апартаменти, подобни на този, в който живееше и работеше. Тя представляваше четириетажна каменна постройка с по един апартамент на всеки етаж. Нейният беше на първия.

След като се премести, тя направи известни промени в него. В апартамента имаше всекидневна, кухня, баня, две спални, преддверие и коридор. Всекидневната се намираше от ляво на преддверието, а кухнята беше до нея. От другата страна на коридора, който тръгваше надясно от преддверието, бяха едната спалня и банята. По-голямата спалня се намираше в края на коридора, така че банята беше между тях. Точно преди вратата на по-голямата спалня, имаше шкаф за връхни дрехи, вграден в стената отляво.

Тя спеше в по-малката спалня, използвайки по-голямата в края на коридора като работна стая. Освен шкафа за дрехи, ремонтът, който предприе, включи звукоизолирането на голямата спалня с коркови блокчета, наредени по вътрешните стени, декорирани с тапети, за да не се виждат, както и двойното остъкляване и поставянето на дебела врата. Малко звуци от вътрешността на стаята можеха да проникнат навън, за да разтревожат и алармират съседите. Стаята, с нейния необикновен декор и снаряжения, се държеше винаги заключена.

Шкафът в коридора поместваше само обикновени зимни дрехи и дъждобрани. Други шкафове в работната стая съдържаха голямо количество еротично бельо, разнообразни екипи на ученичка, домашна прислужница, младоженка, сервитьорка, медицинска сестра, гувернантка, учителка, стюардеса, полицайка, надзирателка в нацистки лагер и водачка на скаути; заедно с обикновените принадлежности от кожа и пластмаса, високите до коляно ботуши, пелерините и маските.

От един скрин можеха да се извадят по-малък брой одежди за клиенти, които не бяха донесли със себе си нищо. Имаше дрехи на скаут, ученик и римски роб. Натикани в ъгъла бяха столът за изтезания заедно с опорите, докато в един куфар се поместваха веригите, белезниците, ремъците и камшиците, нужни за сцените за наказание.

Тя беше добра проститутка; във всеки случай имаше успех. Много от нейните клиенти се връщаха редовно. Отчасти актриса — всички проститутки трябва да бъдат в известна степен актриси, — тя можеше да влезе с пълно отдаване в мечтаната фантазия на своя клиент. Въпреки това, част от нейното съзнание винаги оставаше недокоснато, наблюдаващо, отчитащо, презиращо. Нищо в нейната професия не я вълнуваше — във всеки случай нейните лични предпочитания бяха съвсем различни.

Тя беше в професията от три години и след още две смяташе да се откаже, да си уреди нещата и да заживее в лукс от своите спестявания някъде надалеч оттук.

В този следобед на вратата й се позвъни. Тя беше станала късно и все още беше по пеньоар. Намръщи се; клиентите идваха само по предписание. Един поглед през шпионката на външната врата разкри, като в купа със златна рибка, разчорлената посивяла коса на Бруно Моренц, нейния пазител от Външното министерство. Тя въздъхна, отигра една лъчезарна усмивка на възторжено посрещане и отвори вратата.

— Бруно, скъпи…

Два дена по-късно Тимъти Едуардс покани Сам Маккрийди на обяд в Брукс клуб в Лондон. Сред няколкото мъжки клуба, в които Едуардс членуваше, Брукс беше предпочитаният от него за обяд. Там съществуваше винаги шансът да се срещне и да размени няколко любезности с Робърт Армстронг, секретар на кабинета, смятан за вероятно най-влиятелния мъж в Англия и очевидно председател на Петимата мъдреци, които един ден щяха да предложат за одобрението на Маргарет Тачър новия шеф на СИС.