Фредерик Форсайт - Измамникът

Преди залез слънце в понеделник Маккрийди изпрати шифровано съобщение до шефа на филиала на СИС в Бон, който го прочете, унищожи го, вдигна слушалката и проведе телефонен разговор по градската линия.

Същата вечер Бруно Моренц се прибра вкъщи в осем часа. Беше преполовил вечерята си, когато жена му се сети нещо.

— Зъболекарят ти се обади. Доктор Фишер.

Моренц надигна глава и се вторачи в студеното ястие пред себе си.

— Аха.

— Каза, че трябва да прегледа отново онази пломба утре. Помоли да отидеш в неговия кабинет в шест часа.

Тя се извърна, погълната отново от вечерното забавно състезание по телевизията. Бруно се надяваше, че е запомнила вярно съобщението. Доктор Фишер не беше неговият зъболекар. Имаше два бара, където Маккрийди уреждаше срещите си с него. Единия наричаха кабинета, другия — клиниката. А шест часът означаваше средата на деня, по време на обяд.

Вторник сутринта Маккрийди взе Денис Гоунт да го откара до Хийтроу за сутрешния полет до Кьолн.

— Ще се върна утре вечер — каза му той. — Имай грижата за отдела, докато ме няма.

В Кьолн, само с една чанта, той се придвижи бързо през паспортния и митническия контрол, взе такси и беше оставен пред сградата на операта малко след единадесет часа. Четиридесет минути той обикаля безцелно около площада, надолу по Кройцгасе и по оживената пешеходна алея на Шилдергасе. Спираше до витрините на много магазини, внезапно се обръщаше в обратна посока, влизаше в някой универсален магазин през предния вход и излизаше от задния. В дванадесет без пет, доволен, че няма опашка след себе си, свърна в тясната Кребсгасе и се насочи към старомодния, облицован наполовина с дърво бар със златен готически надпис на входа. Малките прозорци от цветни стъкла правеха вътрешността мрачна. Той седна в едно сепаре в далечния ъгъл, поръча халба бира и зачака. Едрата фигура на Бруно Моренц се плъзна незабелязано в стола срещу него след пет минути.

— Толкова време мина, стари приятелю — каза Маккрийди.

Моренц кимна и отпи от бирата си.

— Какво искаш, Сам?

Отне му десет минути, докато му обясни. Моренц поклати глава.

— Сам, аз съм на петдесет и две години. Скоро ще се пенсионирам. Имам си планове. В старите времена беше различно, вълнуващо. Сега, честно да ти кажа, онези мръсници там ме плашат.

— Те плашат също и мен, Бруно. Аз щях да отида, ако можех. Но съм персона нон грата там, докато ти си чист. Работата е бърза — преминаваш оттатък сутринта и се връщаш по свечеряване. Даже ако първата среща се провали, ще се върнеш на следващия ден по обяд. Предлагат десет хиляди лири стерлинги в брой.

Моренц го погледна втренчено.

— Това са много пари. Трябва да има други, които биха се заели. Защо избрахте мен?

— Той те познава и те харесва. Ще види, че не съм аз, но няма да се върне обратно. Мразя да моля по този начин, но това е наистина заради мене. За последен път, кълна се. Заради старите времена.

Бруно свърши бирата си и се изправи.

— Трябва да се връщам… добре, Сам. Заради тебе. Заради старите времена. Но след това, кълна се, излизам от играта. За мое добро.

— Имаш моята дума, Бруно. Никога повече. Повярвай ми. Можеш да разчиташ на мене.

Споразумяха се да се срещнат отново идния понеделник, на зазоряване. Бруно се върна в своята служба. Маккрийди изчака десет минути, бавно се разходи по редицата от таксита на Тунищрасе и взе едно такси за Бон. Прекара остатъка от деня, както и срядата в обсъждане на своите нужди с филиала в Бон. Имаше много работа и твърде малко време, за да я свърши.

През два часови пояса, в Москва, точно след обяда, майор Людмила Ванавская провеждаше своята среща с генерал Шаляпин. Той седеше зад бюрото си, мрачен сибирски селянин с обръсната до голо глава, който излъчваше сила и лукавство, и четеше внимателно от нейната папка. Когато свърши, я бутна обратно към нея.

— Косвени улики — каза той. Обичаше да кара подчинените си да защитават своите твърдения. В старите времена — и генерал Шаляпин се върна в старите времена — това, което съдържаше папката, щеше да е достатъчно. В Лубянка винаги имаше място за един повече. Но времената се промениха и продължаваха да се променят.

— Все още, другарю генерал — призна Ванавская. — Но има много факти. Онези ракети СС–20 в Източна Германия преди две години — янките разбраха твърде бързо.

— Източна Германия гъмжи от шпиони и предатели. Американците имат спътници, РОРСАТ…

— Движенията на Червенознаменния флот от северните пристанища. Онези кучи синове в НАТО винаги изглеждат осведомени…