Колин Форбис - Огнен кръст

— Марлър, струва ми се, че шофьорът на този камион е сам. Ще го изпреваря и ще го спра. Ти излизаш, измисляш подходящ предлог и претърсваш камиона.

— Както кажеш.

Нюмън включи всички фарове, натисна педала и бързо задмина камиона. После намали, завъртя волана и спря волвото напряко на пътя като бариера. Остави светлините включени. Каза на Марлър да не затваря вратата, за да свети и лампата в купето. Той кимна, излезе и застана на тревата в края на платното.

Камионът бързо се приближаваше. Фаровете му осветиха препятствието. Шофьорът намали и спря близо до волвото.

Понечи да излезе, но Марлър го изпревари и рязко отвори вратата. Той политна навън и Марлър го хвана, за да не падне. Груба тактика, но често вършеше работа.

— По дяволите? К’во си мислите, че правите?

Беше дребен мъж с обрулено лице, на възраст между четиридесет и шестдесет години, с кръвясали очи. Носеше съвсем ново подплатено яке. Доулиш явно много държеше хората му да бъдат добре облечени. Марлър надуши миризмата на алкохол в дъха му. Коняк? Бързо размаха пред лицето на дребосъка картата си от „Дженеръл и Къмбрия“.

— Следствен отдел на Ипсуич. Искам да огледам ремаркето на този камион. Можеш и да откажеш, но тогава ще докладвам, че караш пиян. Колегата ми вече записа номера.

Марлър забеляза страх в налетите с кръв очи. Доулиш трябваше да поработи върху хората си. Дисциплината му куцаше. Шофьорът го поведе към задната част на камиона. Марлър пътьом прочете надписа отстрани: „Консервация Доулиш“. Забеляза и съвсем новите катинари на двете задни врати, докато шофьорът вадеше връзка ключове. Той се позабави при отключването, после отвори едната врата и се дръпна назад.

— Няма да намерите наркотици, ако това търсите.

— Ти чакай тук. И не се опитвай да ме заключиш — колегата ще те надупчи…

Включи фенерчето и освети съдържанието на каросерията. Редици плътно наредени една над друга платнени торби. Всяка от тях закопчана с обикновена метална катарама. Марлър отвори една и светна вътре. Беше пълна с маски с процепи за очите. Не бе очаквал това. Прегледа съдържанието и на други торби. Все същото. Странно. Много странно.

— За какво са маските? — попита той, когато скочи обратно на пътя.

— Голям коледен бал…

Марлър го сграбчи за яката на ризата, която се подаваше под якето.

— Не ме пързаляй! Можеш да се намериш в някоя от килиите на ипсуичката полиция.

— Братче, кълна се в Бога, истина е! Коледа наближава. Не знаеш ли? Доставяме рано. Поръчката е голяма. За маскен бал, предполагам. Не знаеш с кого танцуваш, докато не настъпи моментът. Полунощ. Всички си свалят маските…

Прекалено много говореше. Прекалено подробно обясняваше. Марлър го спря с ръка и изчака да заключи.

— И къде ги караш?

— … Лоустофт.

Имаше кратко колебание, преди да дойде отговорът. След толкова много приказки — сега една-единствена дума. Когато тръгнаха обратно към кабината, Марлър леко плесна шофьора по задника. Както и очакваше, ръката му се удари в нещо твърдо, скрито в задния джоб. Плоско шишенце коняк.

— Карай внимателно — предупреди го Марлър. — И изключи проклетите фарове. Заслепяваш колегата…

Нюмън бързо изправи колата, когато Марлър седна до него. Потегли веднага, преди шофьорът да е запалил отново светлините си. Марлър запали цигара.

— Това с фаровете беше умно — каза Нюмън. — Така няма да успее да види номера ни.

— Каквато беше и целта ми, приятелю. Искаш ли да познаеш какво кара по това време?

— Не обичам да налучквам.

— Бездруго щеше да загубиш. Камари торби, пълни с маски. Само това. От средата на каросерията чак до кабината. Наредени до тавана. Стори ми се, че са стотици, ако не хиляди. Каза ми някаква глупост — били за коледен купон. Излъга и за посоката — пътувал към Лоустофт. Дали да проверим къде наистина отива?

— Този път съм съгласен. Следващият разклон е при Снейп Молтингс. Залагам десет срещу пет, че ще завие надясно към Олдбърг.

— Не се хващам — Марлър изглеждаше замислен. — Да, маските в този камион трябва да наброяват хиляди. Бал с маски, значи…

Далеч пред камиона, Нюмън зави и навлезе в широката ивица трева, отделена от пътя от ниски храсталаци. Бяха стигнали разклона. Угаси фаровете и двигателя и зачака. Марлър изхвърли цигарата си и свали прозореца, за да чува по-добре.

Сред тишината на мрака, която сякаш ги притискаше към земята, се носеше далечно бръмчене на камион. Марлър погледна светещите стрелки на часовника. Един и половина. Необичайно за доставчик време.