Алън Фостър - Съдът на зрителите

Дейвид вдигна глава.

Момичето пред него имаше лице на мадона и приказна фигура. В рамките на дългите червеникави коси бе застинало най-невинното изражение на света. Дейвид се загледа в нея и не стана веднага.

— Разбирам те, момчето ми — каза чичо Дон. — Външността на нашето детенце накара доста хора да загубят дар слово.

— Здравейте, мистър Тексас. — Момичето протегна ръка.

Дейвид я стисна и едва сега дойде на себе си.

— Добър ден, радвам се да ви видя.

Чичо Дон наблюдаваше сцената с нескривано удоволствие.

— Ето какво, млади хора, оставам ви двамата сами. Така по-добре ще се опознаете. Не я дръж прекалено дълго за ръката, Дейвид, след половин час тя трябва да бъде на пробните снимки.

Младежът покани с жест Ориъл да седне.

— Заповядайте.

— Благодаря — каза Ориъл и седна в клеслото.

Последва пауза.

— Известно ли ви е, защо чичо ми ви доведе при мен?

— Той каза, че вие отговаряте за договорите с артистите, които ще са заети в новата серия… Дейвид.

— Така е. Между другото… — Той започна да се рови в едно от чекмеджетата на масата, но постепенно движенията му се забавяха, докато накрая вдигна поглед в Ориъл.

— Слушам ви… — подкани го тя усмихната.

— Довечера свободна ли сте?

Тя кимна утвърдително с глава.

— Да? прекрасно! Иска ми се ние да обсъдим с вас някой точки от договора. Какво ще кажете, ако вечеряме заедно?

Ориъл се наведе напред и кокетливо се усмихна.

— С удоволствие.

— Да кажем, в седем и половина?

— Може, свободна съм. Мисля, че ще стане добре…

В светлината на нощната лампа фигурата на Дейвид едва се забелязваше. Лежеше на гръб в първородната си голота. Притежаваше прекрасно атлетическо телосложение, макар трудно можеше да си съперничи със Зевс. Погледът му блуждаеше по украшенията на тавана.

— Колко е часът? — запита той изведнъж.

До него се размърда полузаспалата Афродита и разтърси огненочервените си къдри.

— Хм, какво значение има?

— Важно е.

— Какво по-важно има от това, че сме заедно? — с разиграно неудоволствие възрази Афродита.

— Не, наистина няма. Но ако утре твоят договор не бъде подписан, гилдията е в правото си да поиска, на пробните снимки да поканим друга артистка. Независимо, че вчерашната проба мина добре.

— Ти май се съмняваш в интуицията ми? — засмя се Ориъл. — Вчера цялата снимачна група така се въртеше около мене, че лещите им се изпотиха от усърдие и стана нужно да направят втори дубъл.

Дейвид поглади косите й, но погледът му продължаваше да се рее в пространството.

— Разбери, в наши дни договорът за участие в един сериал е нещо необикновено сериозно. Документът може да се сравни само със средновековните договори, поставящи слугите в робска зависимост от стопаните.

— О, престани със своите договори, по-добре ме прегърни!

— Ориъл, не мога да ти позволя да подпишеш такъв договор — каза Дейвид и се освободи от нежните прегръдки.

— И защо не? — предизвикателно възкликна Ориъл. — Ти знаеш, че не можеш да ме спреш!

— Дявол да те вземе! — избухна Дейвид. — Ти понятие си нямаш, какви мъки трябва да изпитваш, ако подпишеш такъв договор! Ще съжаляваш, че не си си продала душата на дявола!

— Чуй! — твърдо каза Ориъл. — Прекрасно разбирам, на какво отивам. Но договорът е само за три години. Когато изтече, аз излизам от играта, като съм заработила толкова много пари, че и до края на живота си няма да ги изхарча. Не съм от страхливите. Според мен, ти повече се страхуваш, отколкото аз.

— Защо всъщност се влюбих в тебе? — възкликна отчаян Дейвид.

— Мили… — нежно каза Ориъл и се наведе над него.

— Не мога да ти позволя това, Ориъл, нека направим нещо друго… Почакай за миг!

— Тик-так, тик-так! Готово! Мигът мина…

Дейвид измъкна краката си от постелята, спусна ги на пода и се зае да рови в чекмеджето на нощната масичка. Извади някакви листа и касета с лента… Накрая намери нужната бланка и започна енергично да я попълва.

Ориъл се повдигна на лакти и с интерес го наблюдаваше.

— Какво си намислил?

Дейвид продължи да пише без да спира, като запълваше графа след графа. На последния ред наведе глава настрани и се замисли.

— Готово. Съставих договора, наистина, не така внимателно, както бих искал, но това не е най-важното.

Той остави листа настрана и се обърна към Ориъл.

— Направих един краткосрочен договор, в който, така да се каже, оставих вратичка за отстъпление. Формулировките не са така твърди и безкомпромисни, както е прието при нас. Ако режисьорът или сценаристът поискат да направят някакви промени в сценария, които не ти харесват, ти, благодарение на тези уговорки, винаги можеш да се откажеш.