Алън Фостър - Съдът на зрителите

— О, Дейвид, колко си загрижен за мене, колко си внимателен! Ти за всичко си помислил: дори бланките за договорите винаги са ти под ръка, в онова чекмедже, нали? Това се казва делови мъж!

Дейвид изведнъж се сепна и взе още нещо да вписва в договора. Като пробяга с очи по документа за последен път, той го връчи на Ориъл.

— Вземи! Даваш този лист хартия на председателя на комисията, който утре ще ръководи символичния ритуал за оковаване в окови на артистите. Той сигурно няма и да помисли, да го чете предварително, а когато го подпишат, ще бъде късно да се правят някакви изменения.

Ориъл грациозно пое договора, хвърли му небрежен поглед и го постави настрана. Ръцете й се обвиха около шията на Дейвид.

В залата, където заседаваше съветът на управлението, беше сравнително спокойно. От времето на последните дебати никой от членовете му външно не беше се изменил. Атмосферата бе по-скоро на светски прием: някои жени бяха облечени във вечерни тоалети, а мъжете — в отлично изработени костюми. Във въздуха гъст и силен тютюнев дим изписваше причудливи пръстени, въпреки противодействието на климатичната инсталация.

Особено разкошен беше тоалетът на една дама. Ако се сравни с диамантено украшение, но другите напомняха в най-добрия случай на полускъпоценни камъни. Жените с тънкия си нюх прекрасно усещаха това и се стараеха да се държат настрана от щастливката.

Тази великолепна дама бе в компанията на двама мъже: познатия ни вече плешив шишко — чичо Дон — и един висок, все още млад човек с мефистофелска брадичка. Лицето му бе съсредоточено и макар да приказваше малко, понякога се усмихваше. Ориъл бе неотразима в тези дрехи, които изкусно накичени със скъпоценности, сияеха като дъга на фона на кристална мъгла. Изглеждаше така ефирна, като някаква приказна фея. Лицето й просто светеше. Козметиката нямаше нищо общо с това: Ориъл сама по себе си бе ярка звезда.

В залата влезе Дейвид и започна да се оглежда, като търсеше някой. Пръв го забеляза чичо Дон.

— Дейвид, момчето ми! Ела при нас!

— Здравей, чичо Дон! Здравей, Йохансън!

При вида на Дейвид Ориъл малко се смути, но веднага се овладя и го поздрави:

— Дейвид, скъпи! Радвам се, да те видя! Каква приятна изненада!

— Аз преди малко долетях от Ница. Казаха ми, че си тука.

— Така си е! — весело възкликна Ориъл. — Дейвид, скъпи, как си?

— И сам не знам.

Дейвид хвана Ориъл под ръка и я отведе настрана.

— Ние така и не се видяхме повече с тебе от онази нощ — каза той с нисък глас. — Как мина с комисията по договорите?

— Каква комисия?

— Ти, какво? Нима си забравила за договора, който ти съставих? Вероятно вече е подписан, щом нищо не си спомняш…

Ориъл се разсмя на висок глас.

— Ах, това ли е! Всичко стана удивително просто! Взех със себе си този договор, както ми нареди. Но твоят чичо Дон… той е такъв забележителен… и любезен, че мистър Пелегрини ми предложи по-изгодни условия. Парите са много повече, ти дори няма да повярваш: по най-високата тарифа!

Лицено на Дейвид се изкриви като от внезапно връхлетяла болка.

Ориъл не очакваше такава реакция.

— Дейвид, Какво страшно има в това? Та нали според новия договор ще получа много повече, отколкото по твоя? Нима това е лошо?

Тя говореше уверено, но видът и беше загрижен.

— Ориъл! Ориъл! — простена Дейвид и здраво я хвана за ръце. — Нима не съзнаваш, какво си направила? По време на договора твоя живот не ти принадлежи! Той е в ръцете на собствениците на няколкостотин милиона кутии, запълнени с медни и сребърни жици! Защо не ме послужа, Ориъл, защо?

— Дейвид, боли ме!

Той разтвори пръстите си.

Приближиха се чичо Дон и високия млад човек.

— Нещо станало ли е? — поинтересува се чичо Дон. — Ние сме се събрали тук, да отбележим радостното събитие! А ти, мой мили племеннико, показваш такъв вид, сякаш е станало някакво нещастие.

— Може ли да поговорим насаме? — Дейвид отиде с чичо си встрани, до стената. — Дявол да го вземе! Защо си позволил да променят договора на Ориъл, този, който аз бях съставил за нея?

— Аз ли съм позволил да го променят?… А… ти имаш предвид онова листче, което тя донесе за подпис? Но ти разбираш, че момчетата от юридическия отдел никога няма да пропуснат документ, съставен с такива мъгляви формулировки. Особено, когато се отнася за нови кадри. А още повече за една готина мацка. Бих погледнал на условията ти през пръсти, но Пелегрини и особено онзи старец Мусфейс биха вдигнали веднага скандал. А освен това те са сключили най-обикновен договор, който не предвижда никакви ограничения. Както си го изисква справедливостта. Май нещо ти човърка нервите?