Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

Разстоянието до бента беше десет мили и им трябваха малко повече от два часа, за да стигнат там. Известно време препускаха в лек галоп, след това забавяха ход, после пак препускаха, за да печелят време.

Кърт яздеше начело. Не след дълго спря сред група раззеленени дървета близо до реката и всички спряха заедно с него.

— Намираме се на около четвърт миля от бента — обърна се той към Спър и сенатора. — Дърветата са достатъчно гъсти, за да се приближим незабелязано, но ще трябва да оставим конете тук.

— Колко човека мислиш, че е сложил Джордан, за да охраняват бента? — попита Спър.

— Предполагам, че през нощта ще има постове — отвърна Кърт. — Щом са си дали труда да направят всичко това, смятам, че сигурно няма да го оставят без охрана.

Спър кимна в знак на съгласие. Бе извадил динамита от сандъчетата и го бе групирал на купчини от по двайсет фишека, които хората бяха натоварили в дисагите си. Сега той ги накара да свалят дисагите от конете и да ги метнат през рамо. Той взе фитилите и детониращите капсули.

Уолингтън се обърна към Спър.

— Мисля, че няма да е зле да се поогледаме наоколо. Ако в тъмното се натъкнем внезапно на онези момчета, много скоро няма да знаем кой по кого стреля. През войната съм преживял достатъчно такива моменти. По-добре води ти, Спър.

Спър кимна и пое начело, докато двайсет и двама мъже се отправиха нагоре по течението.

Коритото на реката тук бе почти сухо. След като изминаха още стотина ярда, Спър спря и направи знак на хората да пазят тишина и да останат по местата си. Той продължи сам напред. Движеше се съвсем безшумно и се приближи на около двайсет фута от бента, направен от отсечени дървета и пръст, на място, където преди е имало прагове, високи три-четири фута. Така че работата, с която трябваше да се справят, не беше никак лесна. Спър заобиколи наляво, но не видя никого. Когато приближи водата от другата страна на бента, той спря и започна да наблюдава отсрещния бряг.

Забеляза светлинка от цигара и почти веднага след това долови няколко прошепнати думи. Явно, там имаше поне двама пазачи. Нямаше никакъв шанс да ги залови. Видя как е построен бентът и поклати глава. Вертикални дървесни стволове бяха забити в твърдата земя, и на места се поддържаха от хоризонтално прикрепени към тях дървета. Водата се спускаше, удряше се в бента, след което веднага се отклоняваше наляво в един, по всяка вероятност изкуствено прокопан канал и продължаваше стремглаво надолу в другата долина.

Всичко беше направено напълно незаконно, а освен това отклоняването на реката означаваше смърт за животните в „Бар Уест“. На Спър му хрумна спасителна идея. Той размисли малко, след това се обърна и запромъква тихо назад.

Обясни на хората какво иска от тях. Десет човека трябваше да тръгнат с него нагоре срещу течението и да се разположат около бента. Другите трябваше да се придвижат до мястото, откъдето могат да виждат малкото възвишение с основата на бента и разположението на постовете.

— Никой да не стреля, докато не чуете два изстрела от мен — каза той. — След това искам всеки един от вас да даде по два изстрела във въздуха, точно над главите на пазачите. Не искам да се пролива кръв, в противен случай това наистина ще прерасне в междуособна война. В действителност никой не иска война. Съгласен ли сте, сенаторе?

— О, да, разбира се. В такива междуособици никой не излиза победител, най-малко хората, които имат нещастието да бъдат ранени или убити. Не искаме това.

Спър кимна в знак на съгласие и потегли със своите десет души. Те се отдалечиха доста, най-малко на петдесет ярда от потока, тъй като не трябваше да бъдат чути или забелязани. Тихо, като призраци, се промъкваха в тъмнината. Спър разположи хората на десет ярда един от друг, но не в права линия, а в лека дъга. След това взе динамита от четирима от каубоите, както и четирийсетте фишека, и тръгна нагоре срещу течението, докато намери каквото търсеше — три ствола от плавей, от които направи малък сал. Най-отгоре сложи бомбата, която направи от двайсет фишека динамит. Хвърли във водата един неголям клон и го проследи с поглед как се носи надолу по течението. Пълната луна хвърляше достатъчно светлина, така че Спър се ориентираше отлично. След като изчака трийсет секунди, съвсем ясно долови как клонът се удари в бента. Отряза две парчета фитил — едното шест, а другото осем фута. Сложи единия край на по-дългото парче в една капсула, след което втикна капсулата във фишека, който се намираше най-отгоре.