Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

Когато Пени се събуди сутринта, не намери Фланруу до себе си. Намръщи се за момент, като се чудеше дали всичко е било само сън. В следния миг разбра, че е съвсем гола под завивките от бизонска кожа. Може би все пак не е било сън.

Отдавна се бе съмнало и Пени се огледа наоколо и забеляза роклята от еленова кожа, поставена близо до сламеника. Пени бързо скочи на крака. Значи не е било сън. Сега беше сигурна, че в бивака на команчите има една добра приятелка.

Пени се замисли за това. През двете седмици, които бе прекарала тук, тя никога не видя Уонтъби да говори или дори да докосва Фланруу. Той изобщо не й обръщаше внимание. Тя реши, че това може би е част от индиански обичай, може би Уонтъби не желаеше да направи лоша магия на детето си. Но Фланруу беше пожелала малко нежност. Пени поклати глава. Кому би причинило болка това? Пени бе научила нови неща за собственото си тяло, а освен това бе дарила бедното момиче с ласки.

След като размисли, Пени стана, нахлузи новата рокля през главата си и се усмихна. Да, тази рокля беше чудесна и много удобна, поне докато бе принудена да остане тук. Къде ли бяха в този момент баща й и онези войници, които той командваше? Може би трябва да опита сама да избяга. Съвсем неясно, в ума й започна да се оформя една идея. Можеше и да успее, но се нуждаеше от помощ. Ако Фланруу се съгласеше да й помогне, със сигурност щеше да се справи!

Обратният път от покрайнините на Стейкид Плейнс премина без произшествия. Пътуването им отне цели два дни и когато пристигнаха в ранчото „Бар Уест“, бяха много изморени и в лошо настроение. Щатският сенатор Уиймън Б. Уелингтън бе застанал на задната веранда, като пушеше цигара и ги наблюдаваше.

Веднага щом съзря внушителната фигура, Спър слезе от коня и се приближи. Сенаторът беше едър, широкоплещест мъж, висок около шест фута. Носеше каубойски дрехи и колан, от кобура на който се подаваше дръжката на многократно използван „Келт“. Бе стиснал ръцете си в юмруци, докато гледаше втренчено Спър. Когато приближи, Спър забеляза, че лицето на сенатора имаше неправилни черти, лице, което бе започнало да застарява; очите му блестяха, а гъстата му черна коса, в която се преплитаха и бели кичури, обрамчваше като корона главата му. Той захвърли пурата и издуха дима.

— Сенатор Уолингтън, името ми е Спър Маккой. Агент съм от тайните служби и генерал Халек ме изпрати да ви помогна да намерите Пени.

— Маккой — отвърна сенаторът, като му подаде ръка. — Чувал съм дяволски добри неща за вас. Надявам се да са истина и да направите чудо, Маккой, и да намерите дъщеря ми.

— И аз се надявам, сенаторе. Позволете ми да се изкъпя и да изпия чаша кафе и след това ще ви разкажа всичко, което знам за Пени и положението, в което се намира.

— Вечеряли ли сте? — Спър поклати отрицателно глава. — Добре, след като се нахраните, ще поговорим в кухнята. Наясно съм, че в този момент дори и да желаем, не можем да направим нищо.

Половин час по-късно сенаторът седна край голямата кухненска маса, където членовете на семейството и работниците се хранеха; сенаторът не сваляше поглед от Спър. До едната страна на кухнята бяха поставени две печки, маси и кухненски шкаф. От другата страна близо до масата се намираше огромна камина.

— Сега нека да поговорим, Маккой. Кеймбридж, управителят, ме осведоми. Сега ще взема нещата в свои ръце. Той ще остане тук, може би няма да ви се налага да го виждате повече. Харесва малкия си офис и ще работи там. А сега, кажете ми, мислите ли, че команчите са склонни да приемат откуп?

— Те разменят всичко срещу коне. Славят се като най-големите конекрадци и търговци на коне в страната. Мисля, че ще можем да откупим Пени с коне.

— Колко?

— Бих започнал с предложение за трийсет и пет и ако се наложи, бих качил до сто.

— Това не е проблем. Ще купя коне. Но как трябва да се постъпи с индианците?

— Сенаторе, търгувал съм с много индианци. Няма да се задоволят с празни приказки. Искат да се действа веднага. Вярват в това, което виждат, а не на обещания. Мисля, че най-доброто решение е да закараме до долината петдесет коня, както и достатъчно мъже, които да ги пазят; след това аз ще отида невъоръжен в лагера им и ще говоря с тях.

— Може да свършиш надупчен със стрели или нарязан на парчета.

— Така е. Но индианецът уважава човек, който проявява храброст особено когато е безразсъдно смел и може да се бие.

— Искате да кажете, че ще се биете с тях?

— Да, най-малко с един от тях. Ако мога да докажа, че съм достоен противник на най-опитния им воин, ще имаме голяма надежда за успех.