Дърк Флетчър - Опасна мисия в Тексас

Воините и по-големите момчета не правеха нищо по цял ден. От време на време мъжете изчезваха и когато се връщаха, носеха или сърна или антилопа. След това семейството колеше животното, разрязваше го на части, даваше част от месото на приятели и готвеше вкусни гозби. Останалата част нарязваха на тънки ивици и го окачваха на големи заострени колове. Месото трябваше да бъде изложено на слънце не по-малко от три дни, за да може да изсъхне достатъчно и да не се развали. Накрая се получаваше пастърма. След като месото се изсушеше, индианците го прибираха в специални правоъгълни кутии, направени от сурова кожа; използваха ги да съхраняват в тях храна, пемикан 2 2 Пресована пастърма — б.пр. и пастърма. Пени беше намерила подобна кутия, която бе пълна с пастърма, взе си едно малко парче и започна да го яде. Изсушеното месо беше много вкусно.

Сега тя наблюдаваше Уонтъби, който приключи с яденето и се отдалечи. Смяташе, че той е на около двайсет и пет или двайсет и шест години. Първата му жена изглеждаше на същата възраст. Нямаше деца. Очевидно Хейпау не можеше да ражда.

Така че сега Уонтъби имаше втора жена, която за него не беше нищо повече от разплодна кобила, която можеше да му роди много деца. Не, Пени нямаше да му ражда дете. Беше твърде млада, за да забременява и да ражда. Искаше да се върне вкъщи, след това във Вашингтон, искаше да продължи да ходи в училище!

Фланруу се приближи към нея и й сипа яхния от един врящ на слабия огън съд. Използваше костена лъжица и слагаше яденето в купа, направена от някакъв вид кратуна, изпечена и закалена на огън.

Пени отдавна спря да изпитва отвращение от вида на индианската храна, тъй като винаги беше толкова гладна, че изяждаше всичко, което намереше или те й даваха. В яденето тази вечер почти нямаше месо. А малкото, което беше сложено в яхнията, сигурно беше от катерица. То никак не беше лошо. Тъй като бе родена в Тексас, тя и преди бе яла месо от катерица, а също и месо от гърмяща змия и само веднъж от антилопа.

След като се нахрани, й дадоха големия съд и другите по-малки съдове, за да ги измие на близкия поток. Фланруу я придружи, като я наблюдаваше. Когато всичко бе вече чисто, Пени седна близо до водата и започна да хвърля камъчета.

Фланруу се приближи и седна до нея. Усмихна се, Пени не помнеше друг път да се е усмихвала. Тя започна да жестикулира с ръце, но Пени не разбра.

Фланруу се намръщи за миг.

— Уонтъби — каза тя, а Пени я наблюдаваше внимателно. — Уонтъби, — повтори индианката, след това събра дланите на ръцете си, после отдалечи едната от другата.

Фланруу повтори движението два пъти. Пени се намръщи, като се опитваше да я разбере.

— Уонтъби — повтори Пени, след това направи същото движение. Фланруу кимна и се усмихна. Пени отново направи същото движение и каза: — Уонтъби излезе.

Фланруу я погледна внимателно, когато чу новата дума. Пени повтори думите си. Накрая Фланруу се помъчи да каже същото и след три опита успя. Това беше първата английска дума, на която Пени научи бременната индианка.

Когато тази нощ Уонтъби влезе в палатката, Пени потрепери. Той втренчено я гледаше на слабата светлина на огъня, след това седна до нея и започна да притиска леко гърдите й през роклята. Когато дочу, че го викат отвън, той изръмжа недоволно, стана и излезе. Не се върна през цялата нощ.

Не се появи и на следната сутрин. Фланруу с ръце се опита да обясни къде се бе отправил воинът. Най-накрая Пени разбра. Бе отишъл с още шестима воини на лов, но някъде надалеч. Заминали с конете си и ще отсъстват няколко дни.

Този ден нямаше толкова много работа. Когато дойде време за вечеря, ядоха сготвена пастърма и диви плодове, които бяха набрали през деня. След като съвсем се стъмни, трите жени се прибраха в палатката и си легнаха. Пени се намираше в най-отдалечения ъгъл, точно срещу външната кожа, която бе навита малко нагоре, за да може хладният бриз да прониква в палатката.

Пени се настани удобно в завивките и се опита да заспи. Миг по-късно чу тихото хъркане на Хейпау от другата страна на ярко горящия огън.

Пени вдигна изненадано поглед, когато Фланруу приседна до нея. Тя започна да говори на Пени нещо с приятен и мек глас, но Пени нямаше и най-малка представа какво искаше да й каже индианката. Пени спеше, облечена в единствената си рокля, която сега беше мръсна и висеше на парцали, но тя нямаше нищо друго, което да облече. Фланруу я накара да седне, след това подаде на Пени мека рокля, изработена от еленова кожа. На слабата светлина на огъня Пени кимна с глава и се усмихна.