Реймънд Фийст - Мрак над Сетанон

— Иди, но не се бави много. Двамата с Лаури се връщаме в голямата зала.

Джими се затича. Спря се на мястото, където беше видял мъжа, огледа се и зърна познатата фигура, застанала до едно тясно стълбище, водещо към страничния вход. Мъжът се беше облегнал на стената, държеше пълна с ядене чиния и се хранеше. Когато Джими приближи, само го изгледа.

— А, ето те и тебе, Ръчицо.

— Вече не, Бързако Алвърни, вече съм скуайър Джеймс Крондорски.

Старият крадец се изкиска.

— И Бързака не е вече Бързак. Макар че на млади години си ме биваше. — После сниши глас, за да не го чуе някой, и продължи: — Моят господар изпраща вест на твоя. — Джими веднага схвана, че става дума за нещо сериозно, тъй като Алвърни Бързака беше Дневният майстор на Шегаджиите, гилдията на крадците в Крондор. Не беше човек за дребни поръчки, а един от най-високопоставените и доверени помощници на Праведника — тайнствения главатар на гилдията. — Само устно. Господарят ми казва, че птиците, дето се смяташе, че са напуснали града, са се върнали от север.

Стомахът на Джими се вледени.

— Онези, дето ловуват нощем?

Старият крадец кимна, налапа голямо парче баница, притвори очи и изсумтя доволно. После изгледа Джими с присвити очи и заговори:

— Жалко, че ни напусна, Ръчицо. Имаше заложби. Много щеше да израстеш при Шегаджиите, стига да не ти клъцнеха гърлото. Но това е изтекла вода, както казват. Сега по същество. Младия Тибърн Риймс го намериха удавен в залива. Има едни местенца, където контрабандистите си прекарват стоката. Едно от тях е миризливо и не е толкоз важно за Шегаджиите, затова сме го зарязали. Тия птици, изглежда, се крият там. Е, това е всичко. — Без повече приказки, Алвърни Бързака, Дневният майстор на Шегаджиите и бивш крадец, се шмугна в тълпата и се изгуби.

Джими не се поколеба. Изтича натам, където бе оставил Арута, и след като не го намери, закрачи към голямата зала. Множеството пред палата и в коридорите му пречеше да бърза. Стотиците непознати лица наоколо изведнъж го накараха да изпита безпокойство. През месеците, откакто Арута се бе върнал от Морелайн със сребротръна и бяха изцерили поразената със смъртоносна отрова Анита, спокойното дворцово ежедневие беше приспало бдителността им. Сега на момчето изведнъж започна да му се привижда кама на убиец във всяка ръка, отрова във всяка чаша вино и стрелец с лък, стаен във всяка сянка. И той се забърза, пробивайки си с лакти път през тълпата.

Джими се запровира през гъмжилото благородници и други по-малко изтъкнати гости. Улисаната в разговор група, до която се мъчеше да се добере, се намираше чак в другия край, до тронния подиум. Лаури и Карлайн разговаряха с посланика на Кеш, а Арута се изкачваше по стъпалата към трона. В средата на залата се премятаха няколко акробати и Джими се принуди да заобиколи разчистеното за представлението пространство, обкръжено от няколко дузини въодушевени зяпачи. Докато се придвижваше през гъстата навалица, юношата мяташе угрижени погледи към големите сводести прозорци и тъмните сенки зад тях му навяваха лош спомен. Ядоса се най-вече на себе си. Той повече от всеки друг не биваше да забравя заплахата, която можеше да се таи по такива места.

Профуча покрай Лаури и се добра до Арута, който тъкмо сядаше. Анита я нямаше. Джими погледна празния й трон и кимна питащо с глава, а Арута каза:

— Отиде да види бебетата. Защо? Джими се наведе до ухото му.

— Бившият ми господар изпраща вест. Козодоите са се върнали в Крондор.

Лицето на Арута помръкна.

— Това предположение ли е, или е сигурно?

— Първо, Праведника нямаше да прати този, когото е пратил, ако не смята, че въпросът е критичен и че трябва да се реши бързо, Второ, има един… имаше един млад комарджия на име Тибърн Риймс, който често се навърташе из града. Радваше се на особено благоволение от страна на Шегаджиите. Позволяваха му неща, които обикновено не са разрешени на хора извън гилдията. Сега разбирам защо. Бил е личен агент на бившия ми господар. Сега Риймс е мъртъв. Предполагам, че Праведника се е обезпокоил, че Козодоите може да са се върнали, и е изпратил Риймс да открие бърлогата им. Отново са се скрили някъде из града. Къде — Праведника не знае, но подозира, че е някъде край стария „зайчарник“ на контрабандистите.

Докато говореше на принца, Джими продължаваше да оглежда залата. Когато извърна очи към Арута, думите секнаха в гърлото му. Лицето на принца се беше сгърчило в едва сдържан гняв. Неколцина от гостите го зяпнаха и Арута прошепна хрипливо: