Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Калеб излезе на палубата, заметнат с промазано наметало, подобно на това, което носеше Нокът. Ледените морски пръски го плиснаха от носа, но той не им обърна внимание, а застана мълчаливо до Нокът.

Кипналите вълни и пръските пяна изчезнаха в гаснещата светлина на залеза, а високо горе се понесоха тъмносиви, обрамчени с черно облаци. В далечината се виждаха отблясъци на мълнии.

— Би трябвало да успеем да стигнем в Крондор преди бурята — каза Калеб.

Нокът кимна и след малко промълви:

— Мисля, че бих могъл да стана моряк.

— Морето примамва много мъже — отбеляза Калеб. Капитанът на кораба се приближи до тях и каза:

— Господа, в Крондор ще стигнем след стъмване. Ще хвърлим котва откъм подветрената страна на вълнолома, а на разсъмване ще дам сигнал на началника на пристанището и ще навлезем в пролива. Ще е шумна, но безопасна нощ.

Нокът отново кимна. Изпитваше странно предчувствие, че му предстои да види този град. Чел беше за него в историята на Рупърт Ейвъри и в други книги.

Калеб сложи ръка на рамото му в знак, че трябва да се прибират долу.

Щом стигнаха до каютата си, която едва побираше двете койки, една над друга, смъкнаха мокрите си наметала, окачиха ги и се настаниха: Нокът на горната, Калеб — долу.

— Имаме малко време до вечерята — каза Калеб. — Сигурен съм, че си наизустил версията си.

— Да — отвърна Нокът. Трябваше да казва на всеки, който го запита, че е ловец от лесовете край Крудий, което можеше да обясни лекия му акцент. Тъй като пътуването им щеше да е ограничено между Крондор и Далечния бряг, едва ли щяха да срещнат човек, който да познава добре онова градче. А ако срещнеха, Калеб щеше да поеме нещата в свои ръце, понеже познаваше района добре.

— Калеб?

— Да?

— Защо пътуваме насам? — Искаше да зададе този въпрос, откакто напуснаха острова.

— За да разшириш познанията си — отвърна Калеб. — Пътуването е като всяко друго нещо. Да ти разкажат за едно или друго място е едно, но да пътуваш дотам и да го видиш е друго. Ще видиш хиляди неща и много от тях ще са различни от това, което виждам аз.

— Къде точно отиваме?

— От Крондор ще намерим керван и продължаваме за Малаков брод, границата между Западното и Източното владение на Кралството. Оттам ще си осигурим коне и пътуваме за Саладор. И двата града ще ти предложат много възможности за учене.

— Но какво ще правим, щом стигнем в Саладор?

— Учене — отвърна Калеб и се отпусна в койката. — Хайде помълчи сега, да мога да дремна, преди да ни извикат за вечеря.

— Учене — измърмори Нокът. — Май това ще е целият ми живот.

— Което никак не е зле. Хайде, тихо.

Лодката се приближи до кея и един от работниците я задържа да не се удари в каменната стена и върза въжетата. Нокът стъпи на брега, последван от Калеб. Мъж с лента на ръката, с емблема, изобразяваща орел, летящ над планински връх, се приближи, огледа ги от глава до пети и заговори отегчено.

— Откъде сте?

— От Крудий — отвърна Калеб.

— Дойдохте с кешийски кораб.

— Беше първият, напускащ Далечния бряг, когато решихме да тръгнем насам — отвърна любезно Калеб.

— Е, щом сте граждани на Кралството, всичко е наред. — Мъжът ги остави на мира и продължи по кея.

— Това ли беше? — попита Нокът.

— В мирна епоха сме, както казват. — Калеб му махна да го последва. — Поне тук, на запад. Крал Риан е обещал дъщеря си за съпруга на племенника на императрицата на Велики Кеш, а императорът на Квег има братовчедка, която е женена за по-малкия син на крал Риан. Търговията със Свободните градове е оживена, а управителят на Дърбин държи здраво юздите на своите „капери“. От няколко години не е имало сериозен конфликт.

Щом изкачиха каменните стъпала от пристанището към крайбрежната улица, Калеб добави:

— Виж, на изток нещата се крепят на ръба на бръснача и там ще те оглеждат много по-подозрително, отколкото тук.

Тръгнаха към центъра на града. Нокът посочи, замъка на юг от пристанището и попита:

— Там ли живее принцът?

— Принц Матю, синът на крал Риан. Крал Патрик умря преди по-малко от две години, а Матю е непълнолетен, още няма четиринадесет. Но все едно, не той е властта в града.

— А кой?

— Двама братя, Джеймисън. Джеймс е херцог на Крондор, както беше и дядо му преди него, и казват, че е почти толкова хитър като легендарния си дядо. По-малкият му брат Дашел е богат предприемач. Казват, че което не контролира Джеймс, го контролира Дашел. Опасни мъже, във всяко отношение.