Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Време е да излизаме.

— Не донесох кърпи или халати — измърмори Нокът, все едно бе трябвало да се сети за тези неща.

— Топло е. Почти ще сме изсъхнали, докато стигнем до колибата.

Излязоха от водата и тръгнаха нагоре един до друг. Нокът не можеше да откъсне очи от окъпаното й от лунната светлина тяло. Беше слабичка, както знаеше, че ще е, но гърдите й бяха по-големи, отколкото си ги беше представял, а устните й — по-тесни, отколкото бе очаквал, почти момчешки, като ги погледнеш от определен ъгъл.

— Какво си ме зяпнал? Той се изчерви.

— Извинявай. Мислех си каква поза ще е най-добра за теб. Тя го изгледа накриво.

— О, Разбира се.

Смутен, Нокът усети, че тялото му реагира на гледката. Дощя му се да се свие и да умре, но за щастие Алисандра не обърна внимание на притеснението му. Когато стигнаха до колибата, Нокът спря на прага и каза:

— Обаче…

— Какво? — попита тя.

— Леглото е само едно.

— Естествено.

И пристъпи напред, и се притисна в него. Ръцете й се плъзнаха около врата му и изведнъж лицето й се озова пред него, а устата й — на неговите. Нокът се поколеба само за миг, после я взе в прегръдката си и всичко друго на света беше забравено.

— Какво си подсвиркваш? — попита тя.

— Не мърдай — заповяда й Нокът с усмивка. — Някаква мелодия, не знам. Измислих си я.

— Харесва ми. Можеш ли да а изсвириш на флейтата?

— Мисля, че да — отвърна той и се отдръпна от рисунката, която бе започнал тази сутрин: третата, откакто Алисандра беше дошла в колибата.

За първи път, откакто беше хванал четката, се чувстваше уверен. Първата скица, която бе нахвърлил, се нуждаеше от малки поправки. Сега налагаше боята на петна, придаваше цвят на черно-белия образ и виждаше как лека-полека придобива форма.

Първата нощ с Алисандра беше прекарал в еуфория. Никога не си беше представял, че може да изпитва към жена това, което изпитваше към Алисандра. Тя беше мила, топла, страстна и отдаваща се — и в същото време бе настоятелна и придирчива по един закачлив и възбуждащ начин.

Почти не бяха спали, освен краткото дремване между два поредни пристъпа на любовна страст. Накрая тя заяви, че не може да заспи от глад, и той сготви, докато тя се къпеше в езерото. Поплува малко, докато тя се хранеше, после се върна, хапна няколко залъка, изпи чаша вино и я придърпа отново в леглото.

Между любовната игра, яденето и спането успя някак да изкопае зимника зад къщичката, до изоставения сайвант. С радост откри, че някой е започнал преди години същия проект и че ямата всъщност вече е почти изкопана, тъй че му оставаше само да разчисти натрупалата се през годините пръст и храсталаци, след това да подравни стените, да изкопае стъпала и да вземе мярка за вратата.

Работата привърши на втория ден. Месото, ейлът, виното, сиренето и една кошница плодове вече лежаха в хладния зимник. Оттогава се бе посветил само на едно нещо. Алисандра.

Отдръпна се от рисунката и я огледа преценяващо.

— Хммм…

Тя стана и заобиколи да погледне.

— Аз ли съм това?

— Мда — отвърна той с насмешлива сериозност. — Ще започне още повече да прилича на теб, като пооправя детайлите.

— Щом казваш. — Тя застана зад него и го прегърна. После ръцете й бавно се плъзнаха надолу по корема му и тя възкликна с насмешлива изненада: — О, богове, какво е това?

Той се обърна в прегръдката й, целуна я и отвърна:

— Ей сега ще ти покажа.

През цялото лято живяха в пълна идилия. От време на време майстор Мацеус наминаваше да прегледа работата на Нокът и винаги намираше начин да стане по-добре, но никога не критикуваше. В началото на есента Нокът довършваше дванадесетия портрет, този път с Алисандра, налегната на леглото.

— Мислех си… — заговори той, докато, нахвърляше детайлите, които току-що бе уловил. Вече търсеше съвършенство в работата си.

— За какво? — попита тя с усмивка.

— Какво следва.

— След рисуването ли? — Тя се ухили.

— Не, имам предвид с нас.

Усмивката й изведнъж изчезна. Тя стана и бързо се приближи до него. Без най-малкия намек за топлина вдигна дясната си ръка и притисна показалеца си до устата му.

— Шшт. Няма какво да му се мисли. Просто сме тук, сега, и само това е важното.

— Но…

Тя притисна пръста си още по-силно и в очите й се появи блясък, какъвто не беше виждал.

— Казах, шшт. — После усмивката й се върна, но този път в нея имаше твърдост, нова за Нокът. Посегна и го погали. — Знам как да те накарам да мислиш за други неща.