Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Кое е това място? — попита той тихо Калеб, щом фургонът спря.

— Казва се „Ханът на щастливия селяк“.

Чуло трополенето на фургона, едно момче се появи от задния двор и изслуша нарежданията на Калеб как да се погрижи за конете. Тъй като фургонът беше празен, животните бяха в добра форма и им трябваше само малко вода и сено. Щяха да се нуждаят от повече почивка и зоб обратно нагоре по хълмовете, когато и фургонът щеше да е натоварен.

Калеб поведе Нокът в хана и избра една празна маса в ъгъла. Смъкна черната си шапка с широка периферия и намести меча си тъй, че да може да се настани удобно, след което посочи на младежа да седне срещу него.

Жена на средна възраст, добродушна и учтива, се приближи и ги попита какво ще желаят. Калеб поръча храна и ейл за двамата, след това се отпусна на стола си и заоглежда другите посетители.

Гостилницата беше тиха, само още четирима други мъже бяха отбили за обяд. Двама от тях явно бяха някакви търговци, солидни мъже с добре скроени пътни облекла. Другите двама седяха на съседната маса, говореха си тихо, почти допрели глави. Приличаха на мъже, препитаващи се с воюване. И двамата бяха облечени простовато — туники, панталони и кожени елеци отгоре, но никакви скъпоценности по тях, доколкото забеляза Нокът. Ботушите и оръжията им обаче изглеждаха добре поддържани, което го накара да си помисли, че прекарват много време в ходене и бой.

Донесоха им яденето и двамата с Калеб започнаха да се хранят мълчаливо. Яденето не беше толкова добро, колкото го предлагаха в хана на Кендрик, но засищаше, а ейла младежът го намери за задоволителен.

Преди да приключат с обяда, четиримата други посетители станаха и напуснаха заедно. След като излязоха, Калеб попита:

— Какви са тези според теб?

— Двама търговци на път за Латагор с двама пазачи, които ги придружават.

— Точен извод. Макар да се обзалагам, че още нещо се носи във вятъра.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че не е обичайно охранителите да се хранят близо до работодателите си, на отделна маса, а онези двамата правеха точно това, но като че ли се бяха увлекли в някаква тема, която не искаха да се чуе от тези, които им плащат. Целия обяд изкараха потънали в разговор.

Нокът сви рамене.

— Не разбирам какво може да означава това.

— Нищо не означава, освен че не беше обичайно за охранници. Единият така и не докосна яденето си. — Посочи масата, където бяха седели двамата наемни пазачи, и Нокът видя, че едното блюдо наистина не е пипнато.

Беше обслужвал достатъчно пазачи на търговци и наемници в хана на Кендрик и знаеше, че повечето изяждат каквото им се поднесе все едно, че е последното ядене в живота им.

— Добре, Калеб. Какво според теб може да означава това?

— Не се виждаше никакъв фургон в двора на конюшнята зад хана, когато дойдохме, или от която и да е страна на сградата, но имаше четири коня, за които се беше погрижило момчето, което дойде да поеме нашия фургон.

Нокът си припомни набързо всичко, което знаеше за пътуващите търговци.

— Ами значи двамата търговци отиват в Латагор, за да закупят стока.

— Или за да си уредят транспорт за някъде другаде, но не продават стоки в града.

— Което значи, че носят злато.

— Вероятно. Но двамата, които са наели, изглежда, са предположили същото.

Нокът набързо довърши яденето си.

— Какво правиш? — попита го Калеб.

— Ще побързаме, за да ги настигнем и да им помогнем, нали?

— Няма — отвърна Калеб. — Човек среща достатъчно неприятности по пътя, за да се забърква доброволно в чужди.

— Но двамата пазачи със сигурност ще ги убият — възрази Нокът, допи набързо халбата си и стана. — Можем да спрем едно черно убийство.

Калеб поклати глава.

— Най-вероятно ще приберат златото на търговците, ще им вземат и конете и ще ги оставят да продължат пеш до Латагор. Докато стигнат до града, наемниците вече ще са взели някоя лодка за отсрещния бряг и ще са на път за Високи предели или Крайбрежен страж.

— Или могат просто да им прережат гърлата и да се задържат в Латагор. Изнервения може да го хване паниката и да действа безразсъдно.

Калеб стана и даде знак на жената, която им беше сервирала.

— Кажете на момчето да приготви фургона ни. — Погледна Нокът. — Ще трябва да скъсаме конете от бой, за да ги догоним.

— Не е нужно — отвърна Нокът. — Наемниците не приличаха на хора, които си падат по бързата езда. Ще се опитат да заблудят търговците, преди да ги нападнат. Ти си пътувал по този път. Къде според теб е най-удобното място за убийства?